Първоначално създаден като семпло ястие за работниците в селските райони на Източна Франция, киш "Лорен" днес се е превърнал в една от емблемите на френската кухня. Родината му е регионът Лотарингия, разположен на границата с Германия, и точно оттам идва и името му - quiche Lorraine.
В самото начало кишът изобщо не е бил това, което познаваме днес. Коричката му се е правела не от маслено тесто, а от хляб, а пълнежът включвал само яйца, сметана и пушена сланина. Без сирене, без лук, без никакви излишни добавки - просто храна за хората, които работят на полето.
С течение на времето рецептата започнала да се променя. Французите, прочути с умението си да усъвършенстват дори най-простите ястия, добавили масло в тестото и превърнали основата в нежен тарт. Сметаната останала, но към нея вече се прибавили яйца в точни пропорции, а пушената сланина, наричана лардон, се нарязвала по-прецизно и се запържвала предварително за да придаде допълнителен вкус.
Противно на модерните интерпретации, класическият киш "Лорен" не съдържа сирена - добавянето им е нововъведение, което се появява едва през XX век и често предизвиква спорове сред пуристите.
Любопитна е историята около това как кишът се разпространява отвъд границите на Лотарингия. След присъединяването на региона към Франция през XVII век ястието започнало да се появява по трапезите в други части на страната, макар и с известна съпротива. Дълго време той оставал типичен регионален специалитет, докато не бил открит от готвачите в Париж, които му дали по-изтънчена форма и го включили в менюто на бистра и кафенета. По-късно, след Втората световна война, с гастрономическата вълна, заляла света, киш "Лорен" намерил своето място и в чужбина - особено в Англия и САЩ, където често се поднася с различни плънки, далеч от оригинала.
Съществува и любопитна легенда, според която кишът се е появил по погрешка, както се е случвало и с други популярни ястия. Разказва се как някой оставил парче тесто, върху което сипал остатъци от яйца и сметана, а после го метнал във фурната, без да предполага, че създава нещо, което ще се сервира векове по-късно в елитни ресторанти. Истината, разбира се, е по-прозаична, но въображението лесно рисува такива сцени, когато ястието е толкова обичано и разпознаваемо. Възможно е и германските влияния да са оставили отпечатък в тази рецепта, особено ако се проследят корените ѝ в лотарингския диалект kuchen, което означава сладкиш или питка.
Днес киш "Лорен" се поднася както топъл, така и охладен. Подходящ е за обяд, лека вечеря или дори за пикник. Сервира се самостоятелно или в компанията на зелена салата и бяло вино. В домашни условия може да се адаптира според вкуса - с добавка на сирене, гъби, праз или дори риба. Но онзи, който е опитвал автентично приготвен киш в Лотарингия, би казал, че нищо не се доближава до съвършената простота на класическата рецепта.
Зад тази наглед скромна комбинация от яйца, сметана и тесто се крие кулинарна история, която свързва поколения, региони и култури. Кишът е живо доказателство, че не е нужно ястието да бъде сложно, за да бъде велико. Нужно е само да бъде добре приготвено, с уважение към произхода му и усет към детайла.
Необходими продукти:
- Индийско орехче
- 150 г пушен бекон, нарязан на ленти
- 250 г готварска сметана
- 1 кора маслено тесто
- 3 яйца
Начин на приготвяне:
- Загрейте фурната на 200 градуса.
- Намазнете форма за киш и сложете тестото, като го прилепите добре към стените ѝ. Надупчете долната му част с вилица.
- Запържете бекона в тиган без мазнина до златисто.
- През това време разбийте яйцата със сметаната. Овкусете сместа с черен пипер, сол и индийско орехче на вкус.
- Сложете бекона при яйцата и сметаната.
- Изсипете сместа върху масленото тесто.
- Изпечете киша за 30 мин. Може да го поднесете както топъл, така и студен.