Кускусът, макар често възприеман като едно и също ястие, всъщност съществува в няколко съвсем различни форми. В българската кухня думата обикновено обозначава фини зърна от паста, наподобяващи ситна юфка, които се варят, поръсват се със захар и сирене и се сервират предимно за закуска. В Мароко и други северноафрикански страни обаче кускус означава нещо съвсем различно. Това е основна храна, направена ръчно от пшеничен грис, която се задушава на пара и се поднася като гарнитура към меса и зеленчукови яхнии.
Истинският марокански кускус има вековна история и е дълбоко вкоренен в берберската кулинарна традиция. Смята се, че е възникнал още през IX век, а техниката за приготвянето му се е предавала от поколение на поколение. Процесът е трудоемък - малки зрънца грис се навлажняват, овалват се с брашно и се пресяват многократно, докато се образуват перфектни сферички. След това се готвят в специален съд на пара, наречен кускусиера. Това ястие е не просто храна, а ритуал в центъра на семейни събирания и празнични трапези.
В България думата "кускус" се е наложила за продукт, който има съвсем различен произход. Той е свързан по-скоро с балканските влияния и османската кухня, отколкото със северноафриканските традиции. Българският кускус се произвежда индустриално от пшенично брашно под формата на дребни цилиндрични или сферични зрънца. Те се варят за кратко време и обикновено се поднасят със сирене, масло или мляко. Макар и да носи подобно име, той няма връзка с традиционната берберска технология на приготвяне.
Разликите между двата вида кускус не са само в съставките и начина на готвене. Те се проявяват и в текстурата, вкуса и културното значение. Докато българският кускус е бърза и практична храна, предназначена основно за деца или закуска, мароканският кускус е символ на общността и гостоприемството. Неговата структура е по-ронлива, ароматна и деликатна, често подправена с канела, кимион или шафран, в контраст с меката и по-неутрална текстура на балканската версия.
Съвременното глобализиране на кухнята доведе до все по-широко разпространение на мароканския кускус в европейските супермаркети. Много хора днес го използват като бърза гарнитура или основа за салати, без да подозират колко труд стои зад оригиналния му вариант. В същото време, българският кускус продължава да бъде част от детските спомени и домашната кухня, макар вече рядко да се среща извън страната.
Да се направи разграничение между двата вида е важно не само за точност в кулинарния речник, но и заради уважението към корените на всяка храна. И макар да носят почти еднакво име, мароканският и българският кускус разказват две напълно различни истории - едната за пустинята, подправките и парата, другата - за топла закуска със сирене и захар в купичка рано сутринта.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}