Някъде между традицията и съвремието, раменът се е превърнал в емблема на японската улична храна с култов статус. Макар често да се свързва единствено с Япония, произходът му води към Китай, където още в края на XIX век се приготвяли супи с пшенични нудли, които китайски имигранти по-късно въвеждат в японската кухня. Първоначално възприет с известен скептицизъм, раменът бързо намира своето място в работническите квартали, а след Втората световна война, с разрастването на градовете и нуждата от евтина, топла храна, се превръща в неизменна част от градската културна тъкан.
Една от най-любопитните истории около рамена е свързана с ресторант в Токио, който според местна легенда е създал първия шою рамен - супа с пилешки бульон и соев сос, поднесена на работници в началото на XX век. Рецептата била толкова добре балансирана, че скоро започнали да я имитират в различни части на страната. С времето се оформят четири основни стила, които и до днес задават рамките на класическия японски рамен:
- Шою - със соев сос
- Шио - на основата на сол
- Мисо - с ферментирала соева паста
- Тонкоцу - от дълго варени свински кости
Всеки от тези видове носи свой характер. Шою раменът е лек и ароматен, с кехлибарен бульон и обикновено тънки нудли. Шио е още по-деликатен - с почти прозрачен бульон и често включва морски дарове или пилешко. Мисо вариантът се появява по-късно в Хокайдо и се отличава с по-плътен, кремообразен вкус, подходящ за студен климат. Най-мощният от всички е тонкоцу - тежък, наситен, почти млечен на цвят, с интензивен аромат и вкус, който разкрива цялата дълбочина на свинските кости.
Днес в Япония има хиляди специализирани места за рамен, всяко със своя рецепта и философия. Някои залагат на изчистен минимализъм, други експериментират с добавки като трюфел, пушено масло или дори съставки от френската кухня. В Токио има ресторанти, където се чака с часове, само за да се опита определена версия, направена от майстор, посветил десетилетия на усъвършенстване на един-единствен бульон.
Съществуват и регионални интерпретации, всяка с характерен профил. В Китакюшу например сервират кокосово-тонкоцу рамен, в Хаката - класическия бял тонкоцу със свински бекон и ферментирало чесново масло. В Сапоро ще откриете мисо рамен с царевица и масло, поднесен върху дебели, леко къдрави нудли, които задържат бульона по-добре. А в Киото - по-фини, изтънчени рецепти, близки до традиционната кайсеке кухня.
От уличните будки до гурме ресторантите със звезди "Мишлен", раменът остава динамично и обичано ястие, което съчетава простота и дълбочина, традиция и иновация. Истинското му очарование не е само в съставките, а в начина, по който събира своята индивидуалност в една купа. Независимо дали сте любител готвач или просто търсач на вкусове, в рамена винаги има нещо ново за откриване.
В България има вече много места, където може да опитате това традиционно азиатско ястие, така че - направете го.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}