На 15 август православни и католици отбелязват един от най-големите християнски празници - Успение Богородично, известен у нас и като Голяма Богородица. Денят е посветен на Божията майка - покровителка на майчинството, семейството и дома. Според християнската традиция, именно на този ден в Йерусалим завършва земният живот на Богородица и тя се възнася при своя син. В България празникът има особена почит. На много места се чества като патронен, а църквите, носещи името ѝ, събират вярващи от близо и далеч.
По стар народен обичай на Голяма Богородица се правят курбани за здраве, плодородие и защита от болести и нещастия. Курбанът най-често е агне, а трапезата след него се превръща в повод за родова среща. Вярва се, че този жест на споделяне и благодарност умилостивява силите и носи мир в дома. Ако на този ден завали дъжд, според поверията следващата година ще е плодородна - знак, който земеделците приемат с радост.
Трапезата на празника е богата, но в нея задължително присъства осветен хляб, символ на благословия и изобилие. Сред традиционните ястия са варено жито, пилешка каша, печена тиква и варена царевица - все храни, които носят духа на сезона и свързват хората с даровете на земята. От плодовете не бива да липсват динята и гроздето, които в народните вярвания са символ на жизненост.
Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкани платна, месали и пари. Според традицията от този ден до Малка Богородица, която се чества на 8 септември, жените не трябва да шият, плетат или тъкат, за да е здраво семейството. На Успение Богородично се мели и житото от новата реколта - ритуал, който символизира новото начало и благословената храна за зимата.