Ако се замислим кое ли е най-старото ястие създавано някога, то след кратко разсъждение със сигурност ще стигнем до извода, че това е супата.
Върнете ли се назад ще ви е трудно да си припомните в колко трудни моменти ви е спасявала, особено когато в хладилника имате недостатъчно продукти да сготвите това, което сте намислили. Но сложите ли ги в тенджера с вода, получавате разкошна супа при това за кратко време.
За супата може да се напише ода, стих или да се възпее в песен, защото ни дава повече, отколкото си представяме. Тя ще ни стопли в студен зимен ден, ще ни засити и ще накара стомаха ни да затанцува от удоволствие.
Течното ястие е част от всяка култура по света и продължава да набира популярност. Независимо дали се предлага като лек, защото супата определено има тази способност, алтернатива на евтина и питателна храна или лека вечеря, тя е способна да ви дари с усещането за уют, от което се нуждаете, или да ви разхлади, ако е студена.
Но кога е създадена супата и как е успяла да оцелее чак до наши дни, предстои да видим.
Готвенето се появява в момента, когато хората откриват огъня. Процесът на варене пък идва с изобретяването на глинените съдове. И тъй като грънчарството е един от най-старите занаяти, някои от най-ранните свидетелства за него датират от 6 хил. г. пр.н.е. Хората тогава разбират, че тези съдове са удобни за съхранението на различни неща и не се повреждат, когато бъдат поставени върху огъня. Именно това тяхно откритие води до началото на готвенето.
Вместо да пекат зеленчуци, зърнени култури и месо, приготвянето им в керамични съдове се оказва по-лесна техника. Освен това те придават на храната специфичен вкус, който започва да се харесва на праисторическия човек.
Връщайки се към по-нови времена, когато се появяват тенджерите, ще видим, че именно те позволяват разгръщането на идеята за супа и нейните разновидности. Това не изискващо усилия за приготвяне ястие е лесно смилаемо. Процесът на варене овкусява течността с различните аромати на съставките, като лека полека я превръща в бульон с плътен вкус. Зеленчуците стават меки и сочни, а место - крехко и ароматно.
Супата винаги е спасявала хората, дори в най-тежките ситуации - по време на война или пандемия. Начинът ѝ на приготвяне е толкова лесен, че независимо от количеството на наличните продукти, тя винаги ще успее да засити и най-гладния.
Какъв вкус е имала супата в началото
Супите, приготвяни преди хиляди години, вероятно са съдържали предварително изпечен, след което смлян на паста боб, разреден с вода и превърнат в течното ястие. Днес ще го определим като бульон или каша, но в никакъв случай като супа. Заради различните вкусови предпочитания на културните нации в света, ястието се адаптира според техните особености. Зеленчуци, бобови култури, нишестени продукти и макаронени изделия са обичайните съставки на супата в Средиземноморието. После се появява и месото, разнообразявайки вкуса ѝ, а след време започва да се суши и опушва специално, за да бъде слагано в ястието.
Супата и раждането на ресторантите
На супата винаги се е гледало като на здравословно и почти животворно ястие. През XVI в. уличните търговци във Франция го продавали по улиците, наричайки го restoratif (в превод от фр. ез. "възстановяване" или "тонизиране"). Наименованието не идва случайно, тъй като супата е определяна като храна, която мигновено възстановява енергията и засища глада.
Предприемачът от Париж Буланже е един от първите, който купува магазин, за да предлага на клиентите си супа. Тогава се появява и концепцията за трапезария и магазинът постепенно се превръща в ресторант и не след дълго става известен като такъв.
Първият луксозен негов вариант е създаден през 1786 г. отново във Франция. Супата се превръща в истински фурор и бива превърната в това, което познаваме като нея днес. Французите въвеждат термините "консуме" и "бульон" за бистри супи, "пюре" и "велуте" за по-гъсти, и "биск" за такива, приготвени предимно от миди и ракообразни.
Супа в консерва и супа на прах
Колкото повече време пътуваме към нашето съвремие ще забележим как супата се видоизменя, за да се напасне към забързаното ни ежедневие. Освен това тя става толкова популярна, че у хората се ражда идеята как да се случи така, че да си я приготвят колкото се може по-бързо.
Доктор Джон Дорънс е първият, който се доближава до тази концепция, създавайки небезизвестния концентрат за супа на Кембъл. Към дозата се прибавя известно количество вода и само след секунда с нея могат да се нахранят двама души. Този тип бързо приготвяни ястия се превръща в мания, тъй като те са едновременно вкусни и лесни за готвене.
За кратко време полуготовите ястия набират широка популярност. След време на пазара се появяват сухите супи и бульони, които добре познаваме и днес. Не трябва да забравяме, че именно те съдържат висока доза натриев глутамат, който засилва вкусовете, но употребяван дълго, той може да ви направи зависими към храните, в които се слага. Вече съществуват органични варианти на сухите супи и бульони, затова спокойно може да замените с тях вредните им предшественици.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}