На 21 май православните християни честват светите равноапостоли Константин и Елена - ден, който съчетава в себе си вековна духовност, културна памет и мистичен огнен ритуал. Празникът е като жива нишка, която свързва официалната религия с древните народни вярвания.
Император Константин Велики остава в историята като владетелят, който обръща хода на християнството в Римската империя. През 313 г. той издава Миланския едикт, с който се слага край на гоненията срещу християните и се узаконява тяхната вяра. В края на живота си самият Константин приема християнството, а историята го помни като първия християнски император.
Неговата майка, Елена, също има специално място в християнската традиция. Тя е известна с поклонението си в Светите земи, с построяването на храмове и - според преданието - с откриването на Кръста Господен. Впоследствие църквата ги канонизира, а в иконографията двамата обикновено се изобразяват от двете страни на кръста, със златни корони, скъпоценности и ореоли.
В народната традиция 21 май не е просто църковен празник. Това е ден със силна магическа енергия - белег за прехода от пролет към лято. Зад религиозното почитание прозира древен слънчев култ. Неслучайно именно на този ден в някои райони на България се изпълнява един от най-мистичните обичаи - нестинарството.
Ритуалът включва танц върху жарава, който се изпълнява от мъже и жени нестинари. Те носят икона - обикновено с образите на светиите - и танцуват под ритъма на специални нестинарски тъпан и гайда. Танцът не е просто спектакъл, както често се приема днес, а религиозен акт, съпътстван от транс и мистични видения. Смята се, че нестинарите получават тази дарба свише и че способността им да ходят боси върху огъня без да се нараняват е свидетелство за божествена закрила.
Най-силно нестинарската традиция е съхранена в Странджа планина - в селата Българи, Кости и Бродилово, както и на места в Източна България. В миналото ритуалът е бил част от общоселски празник, който започвал още няколко дни преди 21 май - със събиране на дарения, почистване на извори и подготовка на курбани.
Празничната литургия в църквата е само началото. След нея шествие от вярващи се отправя към така наречения "конак" - домът на главния нестинар, където се пазят свещените икони и нестинарските тъпани. Там, под ритъма на музиката, поклонниците се подготвят за вечерния ритуал.
Когато слънцето залезе, огънят вече е приготвен, а от него остава само жарава. Под звуците на гайдата и тъпана нестинарите навлизат в кръга на огъня. Настъпва онзи особен миг на "прихващане" - състояние на екстаз, в което те не просто танцуват, а се свързват с невидимото.
Празникът има и други измерения. Извършва се курбан - жертвоприношение на животно, обикновено бяло и на нечетен брой години. Хората се събират около църквите или на мегдана, където се раздава храна и се устройват общи трапези. На тях се поднасят ястия с пресни зеленолистни като коприва, спанак и лапад. Това могат да бъдат баници, яхнии или супи. Бобовите и зърнените храни също присъстват на празничната маса, а в някои краища на България гъбите също заемат централно място в гозбите. Принасят се също и обредни хлябове - част от жеста на благодарност и връзката с божественото.
Някъде Константин и Елена се почитат като закрилници от градушка. В Родопите овчарите ги честват като свои небесни покровители. На места моми изнасят чеиза си, а ергени и моми се люлеят на вързани люлки - жестове, които напомнят за плодородието и младостта на лятото.
Ето как да си приготвите традиционен агнешки курбан, подходящ за празника.
Необходими продукти за около 12 порции:
- 2 кг агнешко месо с кокал (бут, гърди или плешка - важното е да има кост за бульона)
- 2 големи глави лук
- 2 моркова
- 1 корен целина или 1/2 малка глава (по желание)
- 1/2 чаена чаша ориз
- Сокът от 1 лимон или 1 с.л. оцет
- 1 с.л. червен пипер
- 1 с.л. брашно
- Олио или масло - 3-4 с.л.
- Сол на вкус
- Черен пипер (на вкус)
- 1 връзка пресен магданоз
- 1 връзка пресен джоджен
Начин на приготвяне:
- Нарежете агнешкото на големи парчета, измийте го добре и го залейте със студена вода в голяма тенджера (около 4-5 литра). Поставете го на котлона и оставете да заври. След като кипне, отпенете бульона добре с решетъчна лъжица.
- Прибавете нарязаните на едро лук, моркови и целина. Намалете огъня и оставете чорбата да къкри около 1,5-2 часа, докато месото омекне и започне да се отделя от кокала.
- Когато месото е почти готово, добавете измития ориз и посолете. Оставете да ври още 15-20 минути, докато оризът се свари. Ако желаете по-гъста чорба, може да добавите малко повече ориз.
- В малък тиган загрейте олиото или маслото и запържете брашното с червения пипер за около 30 секунди. Разредете с няколко черпака от чорбата, за да се получи кашица, и я върнете в тенджерата при непрекъснато бъркане.
- Добавете лимонов сок или оцет за леко кисел вкус, нарязания магданоз и джоджен. Джодженът е особено характерен за курбана - той придава характерния за него аромат.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}