Турон е много стар, традиционен за испанците сладкиш от арабски произход, въпреки че е доста популярен и извън пределите на страната. Според легендите маврите са създатели на десерта отпреди повече от 500 години. Правят го в Хихона - малко градче на около 50 км от Аликанте.
В Хихона и до ден днешен се произвежда турон и дори има музей в негова чест, който представя процеса и стъпките по приготвянето му, както и историята за неговата поява. Ако го посетите от средата на юни до декември, ще може да наблюдавате как се прави турон от балкон, разположен високо над етажа, където се случва процесът.
Сладкишът има два основни традиционни вида - мек турон или наричан още turron blando, който е толкова гладък, че има консистенция на фъстъчено масло, и твърд - Alicante или turron duro, който е като бонбон от бадемова нуга. Десертът се прави от мед, а дивите цветя, които цъфтят по планинските склонове около град Хихона, са храна за пчелите, които го произвеждат. Той, в комбинация с бадемите от местните овощни градини са основата за турона, излизащ от ръцете на майстори занаятчии, носещи прозвището turroneros.
Твърдият турон се прави, когато първо се изпекат бадемите, нарежат се и се размесят с меда. Сместа се вари и се разбърква непрекъснато с големи дървени лъжици. Накрая се добавят белтъците, служещи за спойка, след което се охлажда. Когато това се случи, от сладката смес се режат квадратни парчета, увиват се в тънка като хартия вафлена кора и се опаковат.
Мекият вариант на турон изисква повече внимание. След като твърдият се охлади, се смила с бадемово масло, за да се образува лепкава паста. Загрява се отново и се бърка в продължение на часове, докато сместа стане мека и гладка. И тук накрая се добавят белтъци за спойка. Сладкишът се оставя да се охлади в квадратни метални контейнери, откъдето след това се нарязва на дебели филии и се опакова.
Но разновидностите на турон не спират само до тези два вида. Днешните му вкусове са толкова много, че са почти неизброими. Сред тях се открояват такива с шоколад и дори с киви.
Производството на испанския сладкиш се следи стриктно. На опаковката обикновено присъстват определенията Suprema, което е най-високото качество, или Extra - следващото по нисходящ ред. За да има най-високо признание, един мек турон трябва да съдържа 60% бадеми, докато твърдият - 64%. Следват по-ниските класове Estandar и Popular. Повечето фабрики в Испания обаче произвеждат най-високия и следващия под него, тъй като типичната испанска домакиня ще търси именно тях на опаковката, когато отиде да купи сладкиша за коледната трапеза.
Шоколадовият турон пък има други квалификации, в зависимост от процентното съдържание на какао и мляко. Някои от тези видове също съдържат ядки и сушени плодове.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}