Сандвичите отдавна са се настанили трайно в кулинарната култура на почти всяка страна. Те предлагат неограничени възможности за експерименти, като могат да бъдат както скромна закуска, така и внимателно подредено гурме изкушение. Всяко парче хляб, комбинирано с подходящ пълнеж, може да разкаже своя собствена история на вкусовете - от класическото съчетание на кашкавал и домат до сложните пластове от текстури и аромати, характерни за съвременните интерпретации.
Малцина знаят, че зад простата идея за сандвич стои фигура от английската история - граф Джон Монтегю, четвърти граф на Сандвич. Според популярна легенда от XVIII век, той бил запален играч на карти и не желаел да прекъсва игрите си, за да се храни. Затова поръчал на слугата си да му донесе парче месо, сложено между две филии хляб, за да може да го държи с една ръка, без да омазнява картите. Идеята му се сторила толкова практична, че бързо се разпространила и започнала да носи името на своя "създател".
С времето сандвичите се развиват до неподозирани висоти. Те не просто спестяват време - в ръцете на вдъхновен готвач се превръщат в платно за творчество. От улични сергии до ресторанти със звезди "Мишлен", сандвичът заема заслужено място в менюто, като адаптира традиционни рецепти в удобен, подвижен формат. Вариациите му се простират от леко хрупкаво удоволствие за закуска до засищащо ястие, подходящо за вечеря с чаша вино.
Следващите три рецепти ще покажат колко далеч може да стигне въображението, когато основата е две парчета хляб и правилно подбрани съставки. Без значение дали става дума за нещо познато или изцяло ново, всяка от тях ще даде идея как с малко усилие и доза смелост един сандвич може да се превърне в малък кулинарен шедьовър.