Копривата е едно от най-ценните ядливи растения, което векове наред е било част от традиционната кухня и народната медицина. Въпреки че често е подценявана заради жилещите си листа, тя е истинско съкровище за организма.
Богата на витамини, минерали и антиоксиданти, тази пролетна зеленина предлага безброй ползи за здравето. В нея се съдържат високи нива на желязо, което я прави чудесен съюзник в борбата с анемията. Освен това е източник на витамин C, който подпомага усвояването на желязото и укрепва имунната система.
Листата ѝ са наситени с калций, магнезий и калий, които подпомагат костите и мускулите, а съдържащите се в тях флавоноиди действат противовъзпалително. Консумацията ѝ спомага за пречистване на организма, като стимулира работата на бъбреците и черния дроб. Благодарение на диуретичните си свойства помага за изхвърлянето на излишните течности и токсини. Освен всичко това, копривата подпомага храносмилането и действа благоприятно върху метаболизма.
Макар днес да я приемаме като обикновено диворастящо растение, тя има дълга история, свързана с вярвания и традиции. В древен Египет фараоните използвали отвари от коприва за подсилване на организма, а римските войници търкали кожата си с нея, за да се предпазят от студа. В скандинавската митология се вярвало, че тя е свързана с бога Тор и има защитни свойства.
В българския фолклор също ѝ се приписват магически сили, като се смятало, че пази от зли сили и болести. Дори днес в някои села все още се среща обичаят да се закачат стръкчета коприва на вратите за здраве.
Любопитен факт е, че през Втората световна война, когато хранителните запаси били ограничени, тя била използвана като хранителен източник заради богатия си състав. В много страни от Европа я включвали в супи, яхнии и хлябове, тъй като била лесно достъпна и изключително питателна.
Освен че е полезна, тя е и универсален продукт в кухнята. С нея могат да се приготвят супи, пюрета, кюфтета, омлети, ризото и дори тестени изделия. В комбинация с чесън, орехи и сирене се превръща в ароматен пълнеж за баници, а пасирана с масло и лимон става чудесен сос за риба или паста.
Приготвянето ѝ изисква внимание, тъй като пресните листа жилят, но с леко попарване губят жилещите си свойства. Сушена, запазва голяма част от ценните си качества и се използва за чайове или подправки.
Копривата е не само здравословна, но и екологична - расте бързо и не изисква специални условия, което я прави устойчив избор за консумация. Включването ѝ в менюто е чудесен начин да се възползваме от природните ѝ дарове и да внесем разнообразие в ежедневното хранене.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}