Богоявление, или Йордановден, се отбелязва на 6 януари и е един от най-важните християнски празници. Според православната традиция този ден символизира кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан, когато Светият Дух се явява под формата на гълъб, а от него се разнася глас - "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.
Една от най-емблематичните традиции в този ден е водосветът, който се извършва на открити водоеми. Свещеникът хвърля кръст във водата, а мъже, често млади и силни, се хвърлят в ледените води, за да го извадят. Смята се, че този, който намери кръста, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
На Богоявление се освещават къщите чрез поръсване със светена вода. Това символизира пречистване и защита от злото. Мъжете, които са се къпали в ледената вода, често посещават домовете на хората, пеейки обредни песни и носейки благословии.
Голямо противоречие носи новопоявилото се през 70-е години на XX век ледено хоро, което се разпространява като вековна традиция. До днес няма исторически сведения за наличието на такъв обичай по-назад във времето.
"Най-голямото събитие на този ден е била литургията, която се отслужва в храма, водосветът, който се прави от свещеника и очакването на кумовете, които ще дойдат на гости, за да донесат на своите кръщелници кравай и малко парички. Това е обичаят, а не хорото, което сега е едва ли не притегателният център, и забравяме, че това е деня на рождението на Ботев, нещо много по-важно", обяснява в интервю за радио "Фокус" още през 2017 г. тогавашния директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер Ася Николова.
По думите ѝ хорото се превръща в медийна атракция, като подчертава, че в това няма нищо лошо, но още тогава тя моли да не бъде изместван "центъра на празника" - "Празникът е Богоявление. Това мъжко хоро се играе за здраве, но е далеч от традицията на празника", допълва Николова.
С Богоявление се слага край на периода на така наречените "мръсни дни", когато венчавките се забраняват. От Йордановден до Великденския пост сватбите отново са разрешени според християнския канон.
Традиционно трапезата на този ден е постна, тъй като празникът се предхожда от пост. На масата присъстват ястия, които са същите, които слагаме на Бъдни вечер - питка с късмети, сарми, боб, тиквеник, кисело зеле, ошав, червено вино. Задължително е да се сложат на масата и орехи. Подобно на традицията от Бъдни вечер, по тях може да се гадае каква ще бъде годината.
Тъй като кръщенето на Исус Христос се извършва във водата, на Богоявление се вярва, че водата може да лекува. Ето защо е добре всички вярващи да измият ритуално лицето и ръцете си с вода, за да са здрави и да се предпазят от зли сили.
А на всички именици, честит празник!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}