Известно в Мексико като фалшиво гуакамоле, гуакачиле е копринено гладък и много вкусен сос, приготвен само с четири съставки и нито една от тях не е авокадо. Могат ли обаче опитващите го да усетят разликата с обикновеното гуакамоле?
Не малко фактори правят авокадото все по-непривлекателен плод, когато обърнем поглед към начина му на отглеждане. Екстремният недостиг на вода, незаконното обезлесяване на големи късове земя, както и неспадащата му цена са само част от проблемите, свързани със свръхконсумацията на този плод.
Добрата новина е, че гуакамолето има свой двойник, чието наименование дори има същия корен - гуакачиле.
Това е пикантен, богат на вкусове мексикански сос, който се представя достатъчно добре и като дип. Неговата кремообразност служи като кулинарно вдъхновение, а единствената разлика между гуакачиле и гуакамоле е, че основната звезда в него е лютата чушка халапеньо, а не авокадото.
Точният произход на гуакачиле не е съвсем ясен. Преди 10 години обаче мексиканци, търгуващи с такос, проявяват креативност, заменяйки известния дип от авокадо с този, приготвен от люти чушки, тъй като цената на екзотичния плод нараства.
Предимството на халапеньо е, че се намират в изобилие, евтини са и когато се смесят с лук и олио имат поразителна прилика с текстурата на гуакамолето, което често се използва за добавка към такосите.
Гуакачиле получава прякора Фалшиво гуакамоле през 2019 г., когато става по-широко известно. Една от най-лесните рецепти за приготвянето му включва четири съставки, които могат да се намерят почти навсякъде - лук, олио, люти чушки, желателно е те да са халапеньо, и сол.
Започва се със задушаването на чушките и лука в олиото, докато омекнат, след което се пасират в блендер със сол до получаването на кадифено гладка консистенция с бледозелен цвят.
Тъй като гуакачиле не съдържа яйца, брашно или друга спойваща съставка, сосът е доста деликатен. Но все пак има няколко трика, които да го предпазят от опасността да не стане хомогенен.
- На първо място продуктите трябва да са на стайна температура. Това ще помогне за добрата спойка между тях.
- След като чушките и лукът се задушат, мазнината се отцежда, като се запазва. Зеленчуците се блендират самостоятелно, а мазнината се добавя постепенно, което напомня много за правенето на винегрет или майонеза.
Няма да откриете гуакачиле в никоя готварска книга. Рецептата обикновено се предава от поколение на поколение в мексиканските семейства, докато готвачи от цял свят търсят сведения за него най-често в социалните медии.
Друг показател за скромния му произход е името. Освен като Фалшиво гуакамоле, гуакачиле е известно с още десетки наименования, като почти никъде не се нарича по оригиналния начин. Въпреки това, едно е нещото, което ги обединява и това е основният вкус - лютивостта.
Тъй като мексиканците нямат проблем с пикантното, при приготвянето на гуакачилето се използват както месестата част на чушките, така и семената. Чудесното в този сос е, че може да варирате с вида на чушките, като изберете по-малко лют сорт, а след като си го приготвите, не се колебайте да го използвате за сандвичи, бургери, месо, риба, хрупкави пържени храни и тортила чипс.
За една чаена чаша гуакачиле ще са ви необходими:
- ¼ чаша (60 ml) олио
- 6 чушлета халапеньо, почистени от дръжките и семена и нарязани по дължина
- ½ малка глава лук, нарязан на шайби
- 1 ч.л. сол
- В голям тиган загрейте олиото на среден огън. Намалете топлината до средно ниска, добавете чушките и лука и гответе, като разбърквате от време на време, докато зеленчуците омекнат, но не покафенеят, около 10 минути.
- Свалете от огъня и оставете да изстинат.
- С помощта на решетъчна лъжица прехвърлете чушките и лука в блендер (не изхвърляйте олиото от тигана).
- Посолете и пюрирайте, докато стане гладка смес.
- Постепенно прибавете олиото от чушките, докато стане много гладък и светлозелен сос.
- Опитайте на сол, пресипете в купа и сервирайте.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}