Ако сте пътували до Рим, вероятно в менюто на някой ресторант сте попадали на прочутата паста "Аматричана". В тази лесна, но невероятно вкусна рецепта, се обръща внимание на всяка съставка, която в комбинация с останалите се превръща в чудесно ястие, с което да си оближете пръстите.
Домати, сирене "Пекорино", гуанчале* и лют червен пипер на люспи - тези четири продукта формират краткия основен списък от съставки, нужни за изпълнението на рецептата. Попаднали в подходящите ръце обаче от тях могат да се сътворят чудеса.
Както за много други италиански ястия, и не само, историята около създаването на паста "Аматричана" не е съвсем ясна. Това, което се знае със сигурност е, че родното ѝ място не е Рим. Рецептата бързо се популяризира в ресторантите в града и става известна както сред местните, така и сред гостите му, но идва от градчето Аматриче, намиращо се на около два часа от италианската столица.
Годините от създаването на аматричана вече са почти 1000. Може да се каже, че началото поставят овчари, които носели със себе си парче сирене и малко гуанчале на пасищата, където изкарвали деня си. Запичали ги на огън и така се прехранвали. След време те направили и друг кулинарен подвиг на открито, приготвяйки паста, която съдържа гуанчале и вкусно твърдо сирене.
Може би забелязвате, че една от най-важните съставки липсва - доматите.
Преди те да станат неразделна част от рецептата за аматричана около 1700 г. сосът е бил бял, а не червен. Оригиналното тестено ястие сега носи името "Аматричана бианка" и по време на ранния си период то прилича доста на съвременната рецепта за паста ала грича. Историята на двете италиански кулинарни класики се преплита и с течение на времето втората се превръща в аматричана. Но да не се оплитаме излишно в тези тестени изкушения, а да продължим по темата - доматите в рецептата за паста "Аматричана" се появяват през XVIII в. и до ден днешен те са неизменен неин спътник.
Сега нека разберем как да си приготвите тази вкусна паста у дома.
Необходими продукти:
- 4 с.л. зехтин
- 1 голяма глава лук, нарязана на ситно
- 2 скилидки чесън, наситнени
- ¼ ч.ч. червено вино
- 400 г домати на кубчета от консерва
- 1 с.л. захар
- 1 с.л. лют червен пипер на люспи
- 200 г гуанчале или панчета, нарязана на кубчета
- 450 г спагети
- 1 ч.ч. настъргано сирене "Пекорино"
- Зехтин за гарниране
- Свежи листа босилек
Начин на приготвяне:
- Загрейте зехтина в достатъчно голяма тенджера, която да побере всички продукти за соса. Добавете нарязания лук и внимателно го запържете.
- След 5 мин. сложете чесъна, разбъркайте и гответе, докато лукът омекне, но без да покафенява. Намалете температурата на котлона при необходимост.
- Ако готвите на по-ниска степен, увеличете я, след което бързо сипете виното при лука и чесъна. Гответе около 2 мин.
- Сложете консервираните домати, захарта и лютия червен пипер. Разбъркайте.
- Намалете котлона на средна степен, така че сосът да къкри. Оставете доматената смес да ври 30 мин., като разбърквате от време на време, за да не загори.
- Докато стане сосът, загрейте тиган до горещо без мазнина. Добавете кубчетата гуанчале и гответе 5 мин. Разбърквайте често. Ще разберете, че месото е готово, когато стане хрупкаво. Извадете го върху кухненска хартия, за да се отцеди и го оставете настрана.
- Сгответе пастата според инструкциите на опаковката. Отцедете я, върнете я в тенджерата и я оставете настрана.
- Когато сосът е почти готов, сложете в него кубчетата гуанчале и половината от пекориното. Добавете пастата и разбъркайте добре.
- Сервирайте веднага, като всяка порция поръсите с пекорино, полеете със струйка зехтин и сложите няколко листенца босилек.
*сурово сушен продукт от свинско месо, типичен за италианците