Днес е световният ден на мангото и нямаше как да пропуснем момента да си поговорим повече за него, а защо не и да сготвим някоя вкусотия, в която то е главният герой?
Мангото се нарежда сред един от най-консумираните плодове в света. В много държави то е неделима част както от историческото, така и от културното им наследство, а днес е повече от известно заради изключителните ползи за организма, които му носи.
За първи път мангото е култивирано в Индия преди повече от 5 хил. години. Първоначално се предполага, че получава името си от дравидския език малаялам. В последствие думата manna, която е използвана за нарицателно на плода, е заимствана от португалците, след като пристигнали в Керала през 1498 г., за да търгуват с подправки. Манговото дърво е разпространено в Западното полукълбо след 1700 г., тъй като трудностите при транспортирането на семената не били никак малко. За първи път то е засадено в Бразилия, след което поема своя път из целия свят.
Мангото е може би най-широко култивираният плод, отглеждан в части от Азия, Мексико, Южна Америка и Централна Африка. Често се консумира сурово, но е също толкова популярно в десерти и солени ястия. Времето, когато се берат плодовете, е краят на пролетта и лятото, като някои сортове дават реколта два пъти годишно. Дървото е част от семейството на кашуто и може да ражда плодове в продължение на триста години. Впечатляващо, нали?
Кората на мангото се среща в различни цветове. Тя варира между зелена, жълта, оранжева, червена или в комбинация от тях. Вътрешността му е месеста, жълта или оранжева, а в средата ѝ е разположена твърда костилка.
Още щом бъде разрязано мангото разнася сладкия си аромат с лекота, особено когато е добре узряло. Някои оприличават вкуса му като смес от този на праскова и ананас, но като всеки друг плод, и този на мангото носи специфичните си вкусови качества. Зелените плодове са по-скоро с тръпчиви нотки и не носят характерната си сладост, затова и се използва за солени ястия и салати.
По отношение на здравето тропическият плод е доста щедър. Той е с изключително богато съдържание на натрий, бета каротин, на витамините от група В, както и на витамин Е. В него откриваме още калций, желязо, калий, магнезий и мед - неделими компоненти за един здрав организъм.
Преди ядене мангото трябва да се измие и обели с белачка или остър нож. Костилката му е доста продълговата, така че преди да разрежете месото му, прокарайте острието на ножа възможно най-близо до нея. Така няма да се налага да изгубите и сантиметър от сочната вътрешност на мангото. Ето как кулинарният влогър Дани Спайс показва подробно в своя канал Clean&Delicious как да се справите с обработването на вкусния плод у дома.
Съхранявайте твърдото манго на стайна температура, за да доузрее. Това би следвало да се случи в рамките на няколко дни. Ще разберете, че е готово за ядене, когато го натиснете леко и усетите мекота, подобна на тази на прасковата. Добре узрялото манго може да съхранявате в хладилник в херметически затворен съд за няколко дни. Замразите ли го в плик с цип, ще е годно за консумация до шест месеца. Сушените плодове дръжте на сухо и тъмно място. Така ще може да си ги хапвате спокойно до три месеца.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}