В най-продаваната книга за всички времена - Библията, с малък шрифт, при това на няколко места, пише, че злоупотребата с храна е грях. Е, значи живея в грехопадение. В известен смисъл това е доста страховито, но съм по-склонна да горя в Ада, но не и да се откажа от ароматните ребърца с пресни билки, домашния нуга сладолед и мидите по провансалски, които все още не мога да приготвям, за да ви почерпя, но знам къде ги правят по най-добрия начин.
Предвид факта, че съм родом от Казанлък, живея в София, но преди 5 години и 2 месеца се влюбих в мъж, който разви фобия от големия град, всяка седмица се връщам в родния дом. Понеже и той има така страстен подход към храната, която очевидно се явява стълб на нашата любов, е така добър да ме води на вечери и обяди и без да е Свети Валентин. Имам някакви подозрения, че просто иска да ме поддържа дебела, за да могат другите мъже да извръщат отвратен поглед от мен, когато случайно им се изпреча пред очите. Моята любов към храната и неговата любов към мен ни заведоха на тези 4 места, на които ще продължаваме да се връщаме, докато имаме апетит и пари. Второто е по-вероятно да свърши.
Категоричното първо място е за кръчмичката "Тихият кът", на която ТОЙ се сърди, когато ходя с други хора и симпатично нарича "Нащо място". Намира се по пътя към Павел баня. Отне ми много време, а на него много бензин да я намерим, тъй като липсва от картата. До нея се стига по прашен черен път, чието начало започва от табела с надпис "прясна риба". Карайки, имаш чувството, че влизаш в частен имот и всеки момент някой дремещ дядка с камуфлажен каскет ще те простреля. Няма страшно, хората са много мили, а вместо хостеса, ви посрещат готвачките, които се крият зад павилион от тръстики и тайно пушат цигари. Самото заведение е построено над микроязовир.
Гледката е вълшебна. Докато ядете, виждате костенурки, рибки и любимите ми водни лилии, при това в три цвята - бяло, жълто и розово. Въпреки че там рибата е на почит, на мен любими са ми ребърцата с билки, които поднасят винаги върху ръчно правена дървена дъска с бонус люта чушка, за да ти се отвори апетитът и да поръчаш втора порция. Има само един вид салата, но за сметка на това доматите за нея берат от двора до кръмчата. Розето също е домашно и след втората чаша и ти се чувстваш у дома. Когато не мога да си позволя да отида до морето, винаги се връщам там, защото синьото, тръстиките и комарите са навсякъде, а едно хапване там струва колкото две бири на плажа в Слънчака.
Второто място категорично давам на новото ми откритие - "Гнездото на ван Дайк". За всички казанлъчани над 18 мястото трябва да е повече от познато, тъй като едно време в същата постройчица се помещаваше култовото бистро "Гнездото", любимо на всеки алкохолик от Западното. Сега в "Гнездото" (Казанлък, ул. Възраждане 5, тел: 089 671 9730) гнездят семейство ван Дайк, които така те посрещат, че наистина имаш чувството, че си им на гости у дома. Единственият минус е, че заведението работи сезонно, така че побързайте. Резервациите са задължителни, не защото собствениците имат претенция, а защото тук идват да хапват хора от цялата страна. Ястията са нестандартни, също като семейство ван Дайк. От менюто горещо препоръчвам всички салати, пастета от сьомга, пълнения картоф и домашния чийзкейк в бурканче, което не, не можете да вземете за себе си.
И тук розето е домашно, а всяка маса получава по бутилка вода - дребен жест, който обаче не съм срещала в нито един ресторант в България, а повярвайте, яла съм почти навсякъде. Ресторанчето има райска градина с много светещи цветни фенери, а при дъжд те се заменят от десетките свещи вътре. Ако имате късмет, мисис ван Дайк може и да ви посвири на пиано, за да ви доопияни, в случай, че виното не си е свършило работата.
Третото място отива при хотел-ресторант "Сребърното езеро" край Стара Загора. На пръв поглед мястото ми изглеждаше прекалено сватбарско и направо тръпки ме побиха от тази мисъл. Като помирисах обаче прясно изпържения шаран, така се разбързах да седна, че замалко да убия майка с дете в количка.
Тук също можете да идвате всеки път, когато ви се прииска морска обстановка, защото сте на метри от брега на частен язовир "Колена". Даже има ентусиасти, които плуват из него, но за присъствието на мацки по монокини не мога да гарантирам. Препоръчвам бялата риба с дип от картофи и ароматни билки, целия пържен шаран, за който обаче ще ви трябва компания, дори да сте Алф и да имате 9 стомаха, както и домашния нуга сладолед с малини и зелени смокини, след който просто можете да умрете щастливи. Текат ли ви лигите, щото моите - да...Четвъртото място е четвърто, просто защото всеки път, когато седна там, здравето ми виси на косъм. Това да не ви притеснява, понеже само на мен се случва, всички други са си наред. Става дума за легендарната пицария "Венеция" (Стара Загора, ул. "Кольо Ганчев" 56). Никога няма да ми омръзне, защото това означава да ти писне Италия.
Толкова е Ромео, толкова е Жулиета, че романтиката и ароматът на тесто от пещ надвиват мириса на липите, а в Стара Загора, знаете, това е почти невъзможно. Тук фаворит ми е цялото меню и персоналът винаги ми се подиграва под сурдинка, защото първо ми отнема 20 минути да прочета състава на всички пици, после още 20 се колебая коя да избера, след това изпадам в истерия и поръчвам салата "Цезар" (умопомрачителна) и накрая изяждам НЕГОВАТА пица, обвинявайки го, че не ми е казал да си поръчам същата.В заключение искам само да кажа, че дори да сте на диета или просто да не обичате храната, пак трябва да посетите тия четири места, най-малкото защото са красиви. А, и снимките там наистина се получават.
Източник: Блогът на Ивайла
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}