Днес на трапезите ни е съвсем обичайно да има френски сирена, немски колбаси, зелен фасул от Египет и какво ли не...Само до преди 30 години обаче съвсем не беше така. Рафтовете на магазините далеч не бяха пълни със стоки от цял свят, по ресторантите не се сервираше салата "Цезар", а у дома не готвехме паста "Карбонара"...Но от глад по социализма не се умираше.
Шопската салата
Някои от характерните за отминалата социалистическа епоха ястия и продукти вече са се превърнали в "артефакти" и не присъстват на масата на българина. Други пък са станали емблема на държавата, като шопската салата, която се превръща в символ на туристическия отрасъл на България, след като през 60-те години на миналия век я налага "Балкантурист" с една единствена цел - да измести гръцката. Уви, начинанието е донякъде успешно, защото и до сега в държави като Чехия, Полша и Словакия тя се предлага с нашенското заглавие из заведенията, а освен това се продава нарязана на заготовки и по супермаркетите. У нас тя е със статут на национален символ и често чужденците, които идват тук, не са чували нищо друго за държавата ни, освен шопската сала.
Всъщност в периода 15-17 век в България са се консумирали твърде малко пресни зеленчуци и думата "салата" изобщо не е била позната. Най-вече народът е слагал на трапезата зеле, кромид, чесън и ряпа. Свидетелство, че салатите са отсъствали от менюто на обикновения българин е и първата готварска книга от 1870 г., дело на П.Р.Славейков, в която напълно отсъства рубриката "салати". По това време за мнозинството българи всекидневната храна се е състояла преди всичко от хляб, боб, чесън, лук, червени и зелени чушки, печени или сурови, прясно и кисело зеле, лютеница, туршия и яхнии. Чак през 19 век самите съставки на шопската салата идват от Запад и тепърва навлизат в градовете на Балканите. Дотогава червените домати не са били консумирани сурови, защото са се смятали за гнили. По това време за първи път започва да се говори и за значението на витамините и в готварските книги се появяват рецепти за салати.
През 60-те години на миналия век "Балкантурист" преработва рецептата за гръцката салата и я именува "шопска". Тя започва да се предлага из всички ресторанти и столови и събужда огромен интерес и търсене. Само 10 години по-късно е вече истинска атракция за чужденците, идващи у нас и е представяна като "здравословното ядене на нашите предци", макар да не е съвсем така. Зад нея се криел и патриотичен смисъл, защото шопската салата е в цветовете, които напомнят българския трикольор - бяло, зелено, червено. Името й идва от региона Шоплук, разположен в България и Сърбия, въпреки че той е планински и там не се отглеждат зеленчуците, от които е съставена.
Тараторът
Не по-малко любопитна е и историята на таратора - друг символ на социализма, превърнал се в емблема на националната ни кухня. Според Речника на българския език от Найден Геров думата "таратор" е заемка от турски и означава "сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица". Сочиво е народна дума за супа, а тлъченица е синоним на таратор, който идва от глагола тълча - счуквам, скълцвам. В друг стар Български тълковен речник от Любомир Андрейчин думата "таратор" е обяснена по следния начин: "Вид студена супа от разводнено кисело мляко с краставици, чесън, оцет и др." Произходът на думата според този речник е персийско-турски. Преди 1944 г. под таратор у нас се разбирало студено ястие от счукани орехи и нещо кисело - предимно оцет, който е разреден с вода. Вариацията му с кисело мляко още тогава била позната, но слабо разпространена. Първата рецепта за таратор, както го познаваме днес, се появява едва през 1956 г. в "Книга за домакинята". Там студената супа съдържа всичките компоненти на днешния таратор: нарязани кубчета краставици, разбито кисело мляко, чесън, сол, копър, олио и по една лъжица ситно счукани орехи на порция, плюс лед за поддържане на температурата. На рецептата не й трябвало много време, за да превърне в абсолютна класика, която с удоволствие похапваме до днес, особено през летните жеги.
Салата "Ропотамо"
Докато сега морските дарове са леснодостъпни и у нас, а средиземноморската кухня се радва на особен интерес, навремето изборът от риба и подобни не беше никак голям. Скумрия обаче имаше в изобилие и това е причината да се измислят десетки различни начини за приготвянето й. Така през 60-те една от големите консервни фабрики в Бургас изобретява колективно прословутата салата "Ропотамо", в която има скумрия, зеленчуци и доматен сос. Слуховете гласят, че откритието е било направено с цел да се сготви застоялото количество риба, което било пред разваляне. Уви, соцдомакините останали възхитени от творението, защото две консерви салата, претоплени на котлона, осигуряват готова вечеря за цялото семейство само за минути. Така впоследствие много семейства започват да си приготвят и консервират салата "Ропотамо" самостоятелно у дома.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}