През януари празниците сякаш не свършват. След Ивановден и още няколко последващи дни, предразполагащи тежки трапези, идва време да почетем паметта на св. Антоний Велики, а утре - на св. Атанасий Велики. Имената на тези светци се свързват с предпазването от болести и настъпващия край на зимата.
Според християнските предания св. Антоний се ражда в Среден Египет през 251 г. Родителите му са благочестиви и заможни хора, но още 20-годишен той остава сирак. Решава да раздаде богатството си на бедните и да се оттегли от светския живот.
След дългогодишно отшелничество и духовна работа св. Антоний получава ценна дарба от Бог - да лекува. Запазвайки телесното си здраве и сила, светецът доживява 105 години.
Година преди да напусне земния си път на 17 януари 356 г., св. Антоний взима участие в борбата на църквата против арианската ерес. Усилията му са увенчани с успех, който е наречен "тържество на християнството".
Св. Атанасий Велики се ражда през 295 г. Ръкоположен е за дякон само на 23-годишна възраст в Никейския вселенски събор, а след време и провъзгласен като "баща на православното богословие". По-късно става архиепископ на Александрия и той като св. Антоний участва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.
В българските фолклорни традиции двамата светци са силно свързани.
Смятани за братя ковачи, те се превръщат в повелители на всички, които се занимават с този занаят, но също така и на ножарите, железарите и налбантите.
Около поверията за св. Антон се говори, че изработвал медени звънци, чийто звук бил така силен и звучен, че с лекота гонел всички болести и зверове. Така Бог го надарил със силата - всичко, което създава с ръцете си в работилницата, да се превръща в истински закрилник на притежателя си.
За св. Атанас пък в народните поверия се разказва как на 18 януари той съблича дебелия си кожух и го заменя с копринена риза. Отива в планината и извиквайки силно "Иди си, зимо, идвай, лято!", с което слага начало на плавното отстъпване на студа.
В някои места на страната двата дни се отбелязват като един общ празник под наименованието "Сладки и медени".
В миналото се е смятало, че в тези дни чумата, шарката и другите болести могат да бъдат умилостивени.
На Антоновден се месят две погачи, които след това се намазват обилно с мед. В този ден и медът е на голяма почит. Едната от питките се раздава на семейството за закуска или се пази за празничната трапеза, а другата се качва на тавана, за да пази в дома да не влизат болести и неволи. На масата се слагат още медени сладкиши, плодове с мед и месо. В този ден не се готвят боб, леща, грах и ориз, защото се смята, че шарка ще повали член от семейството. На животните също се дава само сено и клони. На масата не се слага и свинско месо, за да не се "разгневят" болестите.
Ястията, които са традиционни за деня на св. Антоний Велики са пълнена кокошка с булгур, или пиле, пълнено с кисело зеле. Слагат се на масата също така содена питка, тутманик със сирене и бъркани яйца.
На следващия ден - на Атанасовден, на трапезата присъства отново питката с мед, а основното ястие е свинско с бамя. Стопаните още гадаят дали ще е плодородна годината. Ако на този ден има много сняг, значи ще има и много берекет през идните месеци.
В някои краища на България се правят общи курбани, за да се предпазят хората от болести. Правят се и лични, с цел да се помоли св. Атанасий да умиротвори у човека тежка болест или страшно премеждие.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}