Алберт Айнщайн е известен като гения, променил представите за Вселената чрез теорията на относителността и квантовата теория на светлината. Неговите открития в областта на теоретичната физика са толкова значими, че напълно засенчват първото му изобретение - хладилник. Да, Айнщайн е създател на уред, който е можел да присъства в домовете ни и днес, но никога не успява да намери пътя си до съвременната кухня.
На пръв поглед звучи странно именно Айнщайн да се захване с проектирането на хладилник. Но причината е била сериозна - ранните механични хладилници са представлявали реална опасност. Докато днес най-големите ни притеснения около хладилника са свързани с това как да подредим храната в него и кои продукти е задължително да съхраняваме на студено, през 20-те години на миналия век този уред е бил потенциално смъртоносен.
Първите модели са използвали токсични газове като метилхлорид, амоняк или серен диоксид за охлаждане. При течове тези газове често са причинявали фатални инциденти. Именно такива трагедии подтикват Айнщайн и неговия бивш ученик Лев Силард да започнат работа по безопасна алтернатива през 1926 г.
Как е работил хладилникът на Айнщайн и Силард
Опасните хладилници по онова време разчитали на механични помпи, които често изпускали токсичните охладители. Иновативният дизайн на Айнщайн и Силард бил изцяло различен - помпа без движещи се части, която работела с комбинация от бутан, амоняк и вода. Вместо механични компресори, уредът използвал източник на топлина - например газов пламък, който загрявал смес от вода и амоняк. Тази топлина създавала налягане, което задвижвало бутана през системата. Там той се изпарявал, абсорбирал топлина и понижавал температурата.
Тъй като липсвали движещи се елементи, хладилникът бил напълно безшумен и много по-надежден механично от своите съвременници. Това било истинска революция в онези години, защото предлагало по-безопасен начин за охлаждане на храната и съхранение на продукти, без риск от смъртоносни течове на газ.
Защо хладилникът никога не успява да се наложи
Айнщайн и Силард подали 45 патента за различни компоненти на хладилника в шест страни, включително и в САЩ. Въпреки това моделът така и не се превърнал в масов продукт. Причината е, че технологията била изпреварена от други иновации.
През 30-те и 40-те години хладилниците постепенно се превръщат в стандарт за всяко домакинство. По същото време механичните компресори стават по-надеждни, а на пазара се появяват нови, по-безопасни охлаждащи агенти като фреон. В сравнение с тях хладилникът на Айнщайн се оказва по-малко ефективен и изисква постоянен източник на топлина, което го прави по-непрактичен за масова употреба.
Въпреки това проектът не остава напълно забравен. Различни компании проявяват интерес и дори купуват правата върху някои от патентите, но в крайна сметка продуктът така и не стига до пазарите.
Възраждане на интереса към забравения дизайн
През 70-те години учените откриват, че фреонът, широко използван в съвременните хладилници, е силен парников газ, който разрушава озоновия слой. Това предизвиква сериозни екологични притеснения, но забраната за използването му влиза в сила едва през 2010 г., а пълното изтегляне на старите уреди в САЩ и Канада приключва чак през 2020 г.
Откритието връща вниманието на някои университетски екипи към хладилника на Айнщайн и Силард. Интересът е свързан с факта, че техният дизайн е напълно независим от електричество и фреон, което го прави много по-устойчив и екологичен вариант. Въпреки това и до днес той остава по-скоро любопитен исторически факт, отколкото реално използван уред.
Днес модерният електрически хладилник доминира в домовете по целия свят, а изобретението на Айнщайн остава в сянка - доказателство за гениалността му и за това, че дори великите идеи понякога не успяват да намерят своето място в ежедневието ни