Да ядеш като за последно в някои части на света е фраза с буквален смисъл. Храненето в ресторантите, най-вече в Азия, може да се превърне в същинска руска рулетка, ако нямаш достатъчно късмет и не случиш на наистина добър готвач. Ето част от най-опасните деликатеси, които се сервират по света, макар да крият сериозни рискове за здравето и живота.
Фугу
Фугу е сред емблемите на японската кухня и се счита за един от най-изтънчените и скъпи деликатеси. В същото време обаче рибата фугу, от която се приготвя, съдържа в себе си такова количество отрова, че една порция може да убие 30-тина души.
Тънкостта е в обработката ѝ и най-малката грешка на готвача е възможно да коства живота на клиента. Затова не на всеки шеф в Япония законът позволява да приготвя специалитета. Необходимо е да е преминал обучение и да има сертификат. Въпреки стриктните изисквания, всяка година в Япония има жертви, починали от отравяне с фугу. В същото време ястието е най-скъпото предлагано в ресторантите в страната. Цената започва от 750 долара за порция.
Санакджи
Чиния с мърдащ малък октопод едва ли би предизвикала апетита на всеки, но в Южна Корея ексцентричното ястие е национален деликатес и се нарича санакджи. То представлява разчленен мини октопод, поднесен със сусамово масло. Тъй като не минава термична обработка, пипалата му мърдат и точно затова представляват смъртоносна заплаха за онзи, който ще ги похапва.
Макар да не са отровни, вендузите им могат да причинят задушаване, докато се опитвате да ги сдъвчете. Затова санакджи трябва да се консумира възможно най-бързо. Странно или не, ястието е сред най-поръчваните в Южна Корея не само от местните, но и от туристите.
Кървави миди
Кървавите миди имат отблъскващо име и вид, но пък мнозина твърдят, че вкусът им е божествен. Наричат се така заради високо ниво на хемоглобин. Не са големи по размер, отличават се с изключително твърди черупки, покрити с черни влакна. Кървавите миди се развъждат най-вече в Югоизточна Азия, но върху вноса и износа им има стриктен контрол, тъй като са опасни за здравето. Доказано в тях се съдържат редица бактерии и вероятността човек да се зарази, ако ги опита, е голяма.
Касу марцу
Италианците, богове на кулинарията, също имат своите странности. На остров Сардиния например местен деликатес е сиренето с червеи, наречено Касу марцу.
То се произвежда единствено там и съдържа в себе си живи личинки на насекоми. Приготвят го като поставят сиренето на улицата, предварително отрязвайки част от кората му, за да може мухите да снесат вътре своите яйца. Излюпилите се от тях личинки започват да прояждат питата отвътре и от стомашния им сок сиренето става изключително меко. Докато стане готово за ядене, в него се струпват хиляди личинки. Някои ги махат, преди да си отрежат парче от сиренето, но истинските ценители го консумират заедно с тях. Това обаче крие известни рискове за здравето.
Сърце от жива кобра
Виетнамците са автори на някои от най-нестандартните кулинарни приумици, но определено номер едно в класацията е сърцето от жива кобра. Традицията то да се консумира е дългогодишна и има скрита символика. Вярва се, че ще донесе на онзи, който го изяде, огромна сила. Приготовлението е меко казано странно, дори плашещо. След като е била уловена, живата змия се слага на трапезата, главата ѝ се отрязва церемониално, а отровата се изтръгва. След това влечугото се разрязва и се изважда биещото му още сърце, което се изяжда сурово. Все пак обаче блюдото не е съвсем безопасно, защото кобрата е сред най-отровните животни на земята и е възможно известно количество от отровата да е проникнала в части от нея.
Номура
Медузите номура обитават моретата между Япония и Китай. Заради тяхната огромна численост местните са започнали да ги ядат, въпреки че са отровни. Биолози пресмятат техния брой на над 20 млрд., т.е. почти 3 пъти повече от населението на Земята.
Медузите номура достигат размерите на 300-литров хладилник, най-големите екземпляри тежат над 200 кг, а заедно с отровните пипала често надвишават 5 метра дължина. Ако пипалата не са отстранени правилно, дори и преминали топлинна обработка, медузите могат да бъдат отровни.
Хакарл
Заради географската изолираност на страната в Исландия още преди векове са се зародили странни кулинарни традиции, които са живи и до днес.
Ястието хакарл определено впечатлява със своята уникалност, но са твърде малко смелчаците, които са готови да го пробват. Накратко - това е деликатес, който се прави от разложените трупове на изхвърлени от океана акули.
И до днес се приготвя по същата рецепта, по която са го правили и викингите. Първо се обезглавява акулата. После се премахва отровата, тъй като някои части от рибата са токсични за хората. Ако процедурата не е направена както трябва, може да има смъртоносен ефект.
Третата стъпка е месото да се зарови добре под няколко реда камъни, пясък и чакъл. По този начин акулата престоява в дупката между 6 и 12 седмици. След като месото е силно ферментирало, то се изважда от дупката. Обикновено акулата е около 10 до 12 метра дължина и се нарязва на парчета, които се оставят на слънце за няколко месеца, през които месото се изсушава. Местните разбират, че ястието е готово, когато месото стане кафяво. Ароматът му пък напомня на амоняк.
Аки
Ямайската кухня е обичана по целия свят заради екзотиката и букета от аромати в рецептите, интересните техники за готвене и уникалната комбинация от билки и подправки. В много от националните им ястия се съдържа тропическият плод аки, който е малко разпространен в Европа. Той е кръстен на Уилям Блай, който го занесъл от Западна Африка до Ямайка.
Плодът аки е много отровен, ако се яде преди да е напълно узрял. Местните обаче са спецове в разпознаването на годните да консумация плодове. Далеч не може да се твърди същото за туристите.
Маниока
Маниоката е тропическо кореноплодно растение, което вирее в Бразилия, и напоследък е доста популярно в Европа заради нашумялата напитка bubble tea.
Сочните топчета в нея се приготвят именно от нишесте от маниока и се комбинират с мляко, чай и различни подсладители. Растението е богато на редица полезни витамини и минерали, което автоматично го вкарва в класацията за суперхрани. В корените му обаче се съдържа и отровен гликозид, който може да бъде опасен за човека. Той се отстранява чрез поредица от специални процедури. Корените първо се сушат, после се промиват, а накрая се варят.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}