Гергьовден е един от най-тачените празници в българския календар. Освен че се отбелязва като Ден на храбростта и Българската армия, той бележи и началото на новата стопанска година според народните вярвания.
Тази дата, 6 май, съчетава в себе си духовност, традиция и уважение към ритъма на природата. В различните краища на страната обредите, с които се чества, носят местен колорит, но навсякъде почитта към Св. Георги Победоносец остава в центъра на празника.
За светеца се знае, че е живял във време на жестоки гонения срещу християните по заповед на император Диоклециан - в края на III и началото на IV век. Макар млад - едва на двайсет, Георги вече бил богат, издигнат в армейската йерархия и част от властовия елит. Въпреки това, когато започнали преследванията, той се отказал от всичко светско, раздал имуществото си на бедните и избрал да следва вярата си. Заради твърдостта и своята саможертвеност е провъзгласен за великомъченик и е останал в историята като Победоносец, придобил безсмъртие чрез непоклатимата си духовна сила.
Първоначално, в почит към датата на смъртта му, денят на Св. Георги се отбелязвал на 23 април. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. обаче датата се измества, а след 1977 г. празникът окончателно се установява на 6 май. Независимо от религиозната принадлежност, той се отбелязва както от християни, така и от мюсюлмани, като общото в традицията е принасянето на жертвено агне - жест на почит към светеца, покровител на овчарите, земеделците и животновъдите.
Трапезата на Гергьовден е символ на изобилието и връзката със земята. Освен задължителното агнешко, което заема централно място, на нея присъстват дроб сарма, обреден хляб, варено жито, пресен лук, чесън, млечни продукти, домашна баница и червено вино. Свежата салата от градински зелении придава сезонен акцент на всяка маса, напомняйки за пробуждането на природата и новото начало.
Подготовката за празника започва още от предната вечер със замесване на хлябовете, а на сутринта домовете и стопанствата се украсяват със зеленина - здравец, чимшир и ароматни храсти. Празничното угощение често се организира на открито, под звуците на музика и със смях на люлките, връзвани по дърветата - място, където младите моми и момци се срещат под благословията на пролетта. В някои региони се пази и обичаят да се зарови великденско червено яйце в нивата за защита от лошо време и злини.
Макар обичаите да са различни и богати, едно остава неизменно - Гергьовден е повод за събиране, за споделяне на трапеза и обич. Ден, в който се връщаме към корените, към семейството и към простите, но истински радости. А какъв по-добър начин да го отбележим от това да приготвим с внимание и уважение крехко, ароматно агнешко, което събира всички около масата.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}