Щруделът е сред емблематичните есенно-зимни десерти, които не изискват нито много време, нито усилия, за да ни радват на трапезата. Тази рецепта се различава от автентичната, но гарантирано няма да ви разочарова. Щруделът ще се получи сочен отвътре, но безумно хрупкав отвън, а съставките за него почти със сигурност имате вече у дома.
Щруделът всъщност е творение на австрийската кухня и е аристократичен десерт с корени от Виена. Българският му аналог е по-скоро разновидност на многото сладки баници, които се приготвят по нашите географски ширини. Преди думата "щрудел" да навлезе в езика ни, нашите предци са го наричали ябланик, абланик, абланица, ябланица.
Основната разлика между побългарения щрудел и оригиналния такъв е в корите, които се използват. Виенският се приготвя с ръчно замесени тестени кори, докато за нашенския обичайно ползваме кори за баница или пък бутер тесто.
Произходът на щрудела е свързан с различни версии и легенди. Според най-известната сладкото изкушение се е появило в епохата на Ренесанса под силно арабско влияние. Маврите са обичали подобен ябълков сладкиш и затова някои изследователи приемат, че рецептата тръгва от Испания, минава през Франция и стига до столицата на Хабсбургската империя. Именно във Виена този десерт получава сегашното си име.
Друга версия свързва щрудела с Византия и Турция и дори го побратимява с баклавата и славянските баници. Най-старата позната рецепта датира от 1696 г. и се съхранява като реликва в Националната библиотека на Австрия.
До 1800 година вече са били измислени много и различни видове щрудели със сладък или солен пълнеж, но разковничето за невероятния им вкус са корите. За тях се казва, че "трябва да бъдат толкова тънки, че през тях да може да се чете любовно писмо". Те се приготвят от жилаво тесто, което се разпъва с ръце - умение, изискващо сръчност и опит. Някои майстори споделят, че тайната е в използването на слънчогледово олио, което прави тестото еластично и здраво. Думата "щрудел" буквално значи "водовъртеж". Именно затова, ако искате десертът да се доближава до оригинала, е хубаво да го навивате на руло.
Необходими продукти:
- 2 бр. едри ябълки
- 7 бр. фини точени кори за баница
- 6 с.л. кафява захар
- 1 ч.л. канела
- 50 г стафиди
- 1 капачка ликьор "Амарето"
- 70 г масло
Ябълките се обелват и нарязват на малки кубчета. Слагат се в купа. Към тях се добавят ликьорът, канелата и захарта. Плънката се разбърква добре.
Маслото се разтопява.
Взема се една кора и се намазва обилно с масло с помощта на силиконова четка. Отгоре се слага втора кора, която също се намазва с масло. Една трета от плънката се нарежда във външния ъгъл на корите и се разпределя по пълната им дължина.
Върху ябълковата смес се поръсват няколко стафиди.
Корите се навиват на стегнато руло.
Процедурата се повтаря още два пъти с другите 4 кори.
Вече навити на руло, корите се подреждат в подходяща тавичка, намазана на дъното с масло. В моя случай аз съм ги нарязала на половинки, за да се съберат в конкретната форма.
Отгоре се накъсва последната седма кора. Щруделът се поръсва с остатъка от разтопеното масло. По желание можете да посипете с още малко кафява захар.
Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 30 минути или до златисто.
Поднася се поръсен с пудра захар или в компанията на топка сладолед. А защо не и двете.
Съвет: По желание в плънката можете да добавите натрошени орехи, лешници или друг вид ядки, както и разнообразни сушени плодове, ако не харесвате стафиди.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}