Кек лапис е сладкишът, превъплъщаващ висшата форма в кулинарното изкуство. Той крие в себе си многобройни цветове и аромати, които се превръщат в сложни геометрични фигури под меката му текстура.
Ако се случи да посетите Малайзия, когато приключват празничните дни на Рамадан, със сигурност ще станете свидетели на нещо наистина впечатляващо. Очите ви няма как да подминат този изключително красив десерт, докато бивате подканени от невероятния му аромат.
Да се наблюдава приготвянето на кек лапис е вълнуващо, тъй като прилича на провеждането на научен експеримент. Правенето на малайзийския многопластов сладкиш с цветни и сложни шарки изисква не само знания и умения, но също търпение, прецизно око и здрави ръце. Понякога притежаването на инженерни умения също би било от изключителна помощ.
Кек лапис се появява за първи път в Малайзия от съседна Индонезия.
В средата на XIX в. Индонезия е все още колония на Нидерландия. През това време нидерландците представят на местното население spit cake, който буквално означава "сладкиш на шиш". Той отново е многослоен и се приготвя върху нагорещен въртящ се шиш, върху който се поливат няколко пласта тесто. Индонезийците обаче добавят местни подправки като канела, карамфил и индийско орехче и това сладко изкушение се превръща в друг познат сладкиш - лапис лагит, известен и под наименованието хилядослойният сладкиш.
При пристигането си в съседна Малайзия през 70-е години на миналия век жителите на щата Сараваки превръщат лапис във висша форма на изкуство. Десертът включва множество слоеве, в комбинация от различни цветове и аромати, сякаш изящно изрисувани в меката му текстура. Макар отвън да изглежда доста обикновен, когато кек лапис бъде разрязан, вътрешността му разкрива калейдоскоп от сложни геометрични фигури.
В основата си сладкишът обикновено съдържа минимум 12 пласта. При приготвянето му те се налагат внимателно един върху друг, като всеки от тях се пече няколко минути, вади се от фурната и се добавя следващият.
За обикновения вариант на лапис се редуват светъл и тъмен пласт, докато във версията му, наподобяваща калейдоскоп, редът на цветовете се преценява внимателно, а слоевете могат да достигнат над 20.
След като е изпечен, сладкишът бива оставен да изстине, след което се нарязва на ленти, като парчетата се сглобяват отново с гъсто сладко или кондензирано мляко, които действат като лепило. За да се постигне впечатляващият краен ефект, обикновено трябва да се изпекат няколко сладкиша, от чиито изрезки да се сглобят впечатляващите геометрични фигури. Накрая, готовите парчета се слепват между няколко слоя обикновен лапис, с което сладкишът придобива завършен вид.
Абсолютно нормално е всичко това да ви звучи объркващо. Дори опитните пекари първо рисуват идеята за своя лапис на хартия, правят точните размери и чак тогава се захващат с приготвянето на тестото. Завършването на един сложен дизайн може да отнеме до 8 часа, като се остави пространство за малки грешки в цялостния процес по сглобяването. Неприятното тук е, че резултатът няма как да бъде видян предварително и ако има грешка, пекарят я вижда след като разреже сладкиша.
Кек лапис е част от празничните дни не само на Рамадан. Той се приготвя и по време на честванията на китайската Нова година, Коледа, както и на други местни и религиозни празници.
Вкусовете на многослойния сладкиш са най-различни. Предлага се с такъв на шоколад, ванилия, ягода, червено кадифе и пандан (тропическо растение със силен аромат, често използвано в кухнята на Югоизточна Азия). Много пекари в Индонезия се опитват да превърнат тази красива кулинарна традиция в по-модерна, запазвайки оригиналната рецепта, за да привлекат младите към нея.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}