Великден без козунак не е Великден. Някои го купуват, други го приготвят у дома, но всички го обичат.
Сладкият обреден хляб е един от символите на празника и задължително присъства във всеки дом и на всяка трапеза около Възкресение Христово. В добре познатия ни вид и вкус в България той се налага твърде късно, в зората на XX век. Преди това за празника по нашите географски ширини са се замесвали друг вид обредни хлябове, като колак, пармак и кравай, но всъщност всички те изначално трябва да символизират тялото на Исус Христос.
Според кулинарни историци първите козунаци са били изпечени от френски хлебар през XVII век и бързо са се превърнали в традиционно великденско лакомство в цяла Западна Европа. У нас обаче приготовлението на козунаци става повсеместна традиция по-късно.
Думата "козунак" също не е с български произход, а е заимстваната от румънската "cozonac" - в превод "хляб със сушени плодове", както и от гръцката "κοζουνάκι", която означава звънче и е свързана с характерната форма на гръцките великденски сладки хлябове в миналото.
В български готварски книги от 20-те и 30-те години на миналия век се появяват и първите рецепти за пухкави козунаци, на които днес с умиление казваме "бабини". Докато навремето всяка жена е умеела да меси, сега повечето хора предпочитат да купуват готови козунаци, притеснявайки се, че нямат нужните умения, за да ги приготвят сами. Месенето не е чак толкова трудоемък и времеви процес, а един път престрашиш ли се, после се превръща в специален ритуал и вид медитация. С добра рецепта, добри продукти и добро желание, дори начинаещите в месенето ще се изненадат от чудесния резултат на финала.
Споделям ви моята изпитана в годините рецепта, научена от моята любима баба и "доукрасена" от мен, която никога не ме е разочаровала.
За 1 голям козунак с грамаж около 800 - 1000 г
Необходими продукти:
- 3 яйца на стайна температура (единият белтък се отделя за намазване)
- 200 г кристална захар
- 200 мл прясно мляко
- 80 мл олио
- ½ кубче прясна мая
- 600 г бяло брашно тип 500
- 1 ампула ванилия
- кората на 1 портокал
- кората на 1 лимон
- шепа стафиди
- 1 кутийка локум
Начин на приготвяне:
Първата стъпка е да загреете млякото съвсем леко. Не бива да пари. В него се натрошава маята и се слага 1 ч.л. от захарта. Оставя се за 10 минути на топло, покрито с кърпа, за да "шупне".
Яйцата се разбиват в купа заедно с останалата захар, настърганите портокалови и лимонови корички, ванилията и половината от олио. Сместа трябва да е хомогенна, за предпочитане е да се бърка с телена бъркалка.
Брашното се пресява в купа поне веднъж. В средата се прави кладенче и се сипват млякото и яйчената смес. Разбърква се добре.
Тестото се прехвърля върху обилно набрашнен плот и се меси, като на етапи се добавя останалото олио, докато попие напълно. Трябва да се получи меко и нелепкаво тесто. Ако лепне, добавете още малко брашно.
Готовото тесто се прехвърля в чиста купа. Завива се с платнена кърпа и се оставя в загрята на 50 градуса фурна да втаса 1 час. За това време ще удвои обема си.
След като е втасало, се изважда от фурната и към него се добавя плънката. В случая - 1 пакетче нарязан на ситни кубчета локум, както и шепа стафиди, предварително накиснати за няколко часа в ликьор "Амарето", след което добре отцедени. Плънката може да бъде всякаква - шоколадови капки, ядки, а може и без нея.
Тестото отново се размесва върху намазан с олио плот и с намаслени ръце, докато плънката се разпредели що-годе равномерно.
Разделя се на 3 еднакви топки.
Всяка топка се оформя като фитил.
Трите фитила се сплитат под формата на най-обикновена плитка.
Плитката се завърта в кръг.
Козунакът се премества в тава с падащо дъно, предварително застлана с хартия за печене.
Поставя се отново във фурната на 50 градуса да втаса още 1 час.
Изважда се и се намазва с предварително отделения и разбит белтък, с помощта на силиконова четка. По желание отгоре се нареждат ядки (аз ползвам печени лешници) и се поръсва с кристална захар.
Пече се на 170 градуса в предварително загрята фурна без вентилатор за 1 час. Проверява се дали е готов, като се пробожда с дървено шишче на няколко места. Ако шишчето излиза сухо, значи е добре изпечен.
Ето как трябва да изглежда, когато е вече готов.
Да ви е сладко!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}