Може би няма нищо толкова типично за Париж, колкото кроасанът. Неговите златиста външност и плътен вкус на масло са способни да приютят при себе си всеки и да го накарат да ги желае още и още.
Кроасанът отдавна е напуснал пределите на френската столица и разнася своето блаженство из целия свят. Днес почти няма пекарна, която да не привлича с аромата на прясно изпечени кроасани, а видовете пълнежи биват толкова, колкото се простира креативността на пекарите.
Интересно е обаче да се проследи откъде всъщност тръгва историята на може би най-известното печиво в целия свят и дали наистина то произлиза от Франция?
Заради начина, по който се приготвя, кроасанът спада към печивата viennoiserie, типични за закуска. Самото име подсказва, че той идва не от Париж, а по-скоро от Виена.
По темата историците описват красива картина на появата на кроасаните, което според свидетелства се случва през 1683 година по време на османската обсада на австрийската столица. Други историци пък приписват заслугите на Мария Антоанета, която пренася печивото в Париж. Но човекът, на когото можем да сме истински благодарни, е роденият във Виена Август Занг, който през 1830 г. за първи път представя кроасаните пред гражданите и гостите на френската столица, след като отваря собствена пекарна на известната и днес Rue de Richelieu, намираща се не далеч от Лувъра.
Неговите виенски pains de fantaisie, което буквално преведено от френски означава "фантастични хлябове", се отличавали от парижките по онова време заради новата технология на набухване, която се опира на бързодействащата бирена мая, а не на кваса, изискващ повече внимание и време, за да прояви най-добрите си качества.
Както и би се очаквало, местните пекари не останали особено доволни от иновативния подход на Занг и появата на австрийския кипферл - кифличка от тесто с мая, обогатено с масло, която очевидно се харесвала. Въпреки че виенският специалитет наподобява кроасана по форма, текстурата му е далеч по-плътна и няма нищо общо с люспестата и златиста коричка, която може да се открие по шикозните шалове на парижаните дълго време след закуска.
Тестото за кроасаните се прави чрез техниката, наречена "ламиниране", при която разточеното в правоъгълна форма тесто се доразточва с масло, като се прегъва няколко пъти по време на целия процес. Накрая се получава многолистно тесто, чиято идея, според някои кулинарни историци, се заражда именно във Франция, въпреки че техниката за ламиниране се използвала от ΧΙΙΙ век.
Дори след неоспоримия успеха на Занг, думата "кроасан" ще се свързва с вида и вкуса му, който познаваме днес, едва през ΧΙΧ век. От това можем да заключим, че той е сравнително ново явление във френската кулинария.
Разбира се, в различните части на Франция се срещат печива, много подобни на кроасаните, тъй като се приготвят от същото тесто. Разликата идва от формата и пълнежа.
Приготвянето на кроасани у дома е истинско предизвикателство и изисква повече свободно време и много ентусиазъм. Това обаче не бива да ви спира, за да се насладите на страхотния им вкус, без да се налага да поглъщате маргарин и други вредни мазнини, съдържащи се в полуготовите замразени кроасани или бутер тестата.
Ето две от нашите предложения, с които да се предизвикате в това интересно начинание.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}