Вино и любов - очаквано добра комбинация. Неслучайно и двете почитаме в един и същ ден - 14 февруари. И виното, и любовта оставят трайна следа там, където са попаднали. Ако са качествени, с времето стават все по-добри. Но и двете са по-хубави, ако са споделени с правилния човек.
Дори и да не сте омагьосани от Светивалентиска еуфория, да изпиете чаша вино с любим човек може да превърне всеки сив делник в празник. Ако искате обаче да го направите по автентичен начин и в различна обстановка, а не в най-обикновен ресторант, то тези идеи вероятно ще ви допаднат.
Домът на виното в София
Освен дом на над милион и триста хиляди столичани, София е дала и Дом на виното.
Той се намира в избата на Националния институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла. Всъщност, там е най-старата и единствена винарска изба на територията на София, която пази десетки спомени и реликви от миналото.
И до сега стените и таванът на избата са покрити с благородна плесен, придаваща й необикновена харизма. Сградата е била построена още в далечната 1882 г. от богат предприемач на име Трифонович, който купил стар турски чифлик и вдигнал върху него бирена фабрика по проект на чешки архитект. По-късно я кръстил "Павлово" на името на рано починалия си син Павел. Пред фабриката имало китен парк и бирария под дърветата му, посещавана редовно от Дора Габе и Пейо Яворов.
През 1942 г. сградата била превърната във винарска изба, а след войната на мястото започнали да бутилират високоалкохолни напитки, както и да складират вино. От изпаренията на винения дестилат през дъгите на бъчвите, наричани "ангелски данък", се образувала тази благородната плесен, която придава очарованието на мястото, връщайки посетителите в Средновековието. С подобна плесен са осеяни и прочутите френски изби в областта Коняк.
В Дома на виното можете да се докоснете до бутилки от реколти на 70 и повече години. Колекцията се състои от над 150 вина, които посетителите могат да дегустират на място. Има и интересни музейни експонати, като старинни бутилки, дамаджани, казани за варене и весели ретро кръчмарски табели. От там всеки си тръгва, обогатил се не само с вкуса на вълшебна напитка с история, но и с топли чувства и нови знания.
Музей на виното в Мелник
Чуден Музей на виното си има най-малкият град у нас - Мелник, прочут надлъж и шир със своите винарски изби.
Богатата експозиция отваря врати преди 10 години, през 2013 г., в сърцето на един от най-древните български винарски региони в страната.
Избата, в която се помещава музейната сбирка, се намира под земята и в нея е подредена любопитна селекция, която разказва за историята на виното, лозарството и на винопроизводството през хилядолетията назад. Вината там са с оригинален произход, цвят, аромат и вкус и са произведени по дълголетна мелнишка рецепта и технология.
Посетителите могат сами да си напълнят от еликсира и да го бутилират с традиционна ръчна преса, а после да го отнесат у дома или поднесат като подарък на скъп човек.
В трезора на музея има специална селекция мелнишки вина, произведени от винарските изби на регион Средна Струма. Наброяват над 400 бутилки, като сред тях има и наистина редки и скъпи експонати, които се продават. Там могат да бъдат видени още различни инструменти, съдове, съоръжения и технологии за производство на вино и ракия, събирани с години.
Мелник се слави като един от най-романтичните и кокетни градове в България, впечатляващ с хубост, история и природни достойнства през всички годишни сезони.
Градът е запазил своя автентичен облак и е разположен в долината на пирамидите в Югозападен Пирин. Скътал неповторими културни и исторически паметници, той е обявен за историко-археологически, архитектурно-художествен и природен резерват.
Някога регионът е бил обитаван от най- голямото и силно тракийско племе - меди. После там се заселват славянските племена стримонци. Произходът на името на града се смята, че идва от славянската дума "мел", което означава бяла глина.
По време на византийското владичество Мелник е бил един от най-важните градове във Византия. През вековете оттам са тръгвали керваните с гъсто мелнишко вино, което, според легендата, е можело да се носи дори в кърпа.
Наздравици в пещера в Плевен
Един от малкото музеи на виното не просто в България, а и по света, се намира в красивия парк "Кайлъка" край Плевен. Той е сред най-младите, защото отваря врати за пръв път през 2008 г. В същото време обаче определено е сред най-интересните, особено заради своето местоположение. Музеят се помещава в една от пещерите на парка.
В галериите, с форма на Георгиевски кръст, се съхраняват над 12 хил. бутилки български вина от всички райони на страната. Там може да се види и най-голямата колекция от стари вина в България - около 7 хил. бутилки. Голяма част от тях са отлежавали повече от 30 години, като има и такива на по век.
Музеят разказва историята на виното по нашите земи, но тя всъщност до голяма степен съвпада и с историята на виното изобщо.
Там можете да видите подредени по региони най-представителните за всяка местност в България вина. Те са грижливо поставени около величествена и масивна маса за дегустации, изработена от истинско дърво.
В музея, в месеците между ноември и март, се ходи на посещения по предварителна заявка и не е непрестанно отворен. През летния сезон обаче работи всеки ден, без понеделник и вторник.
Там можете да научите всичко за историята на напитката на боговете у нас, датираща още от времето на траките, които в древния свят са били известни като най-изкусните винари.
Според сведенията, събрани в музея, още в своята "Илиада" Омир разказва как натоварени с вина кораби от Тракия са акостирали до гръцкия лагер пред Троя. В IV в. преди Христа и Аристотел споменава великолепните тракийски вина, които са били толкова гъсти, че преди употреба задължително е трябвало да бъдат разредени с вода.
Първият известен бог на виното всъщност принадлежи точно на тракийския пантеон - Загрей, наричан още Агрей, който по-късно е превъплътен в древногръцки бог Дионисий.
Преживяването в Музея на виното в Плевен истински си заслужава, защото мистична история, вино и любов се преплитат по интригуващ начин.