На 6 януари православната църква чества Йордановден. Наричан още Богоявление, това е един от най-големите християнски празници, посветен на кръщението на Исус Христос в река Йордан. Според Библията, тогава се появява Бог в своята триединна същност - Бог Отец, Бог Син и Светият дух. Ето защо голяма част от ритуалите на този ден са свързани с водата.
Веднага, на следващия ден, 7 януари, се отбелязва паметта на св. Йоан Кръстител, посочван за най-великия сред пророците, който ревностно проповядва идването на Христос сред хората. И на този ден продължават ритуали, свързани с водата и нейната чудодейна сила.
Според народните вярвания Богоявление има и други имена - Кръстовден, Водици или Водокръщи, като на повечето места в страната той е познат повече като Водици. Разбира се, това не е случайно, тъй като водата играе най-важната роля в този ден.
Който иска да е здрав през цялата година, на този ден трябва поне да се измие в река, казват старите хора. Но сред най-известните обичаи е хвърлянето на кръста във водата от местния свещеник. Който успее да го извади пръв, ще бъде здрав и ще има берекет през новата година. Следва тържествена литургия или така нареченият Велики водосвет. Тогава се обновява светената вода в храмовете, а вярващите занасят от нея у дома си, тъй като се смята за лековита.
На Йордановден се извършват и ритуали, свързани с дома. Изгарят се миналогодишните чемширени китки, останали от Коледа, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка. Домашното кандило в семейния иконостас се запалва с "нов" огън, донесен със запалена от църквата свещ.
Вечерта на трапезата се сервират постни ястия. Задължително присъстват и орехите, защото според тях отново може да се гадае каква ще е годината, както се прави и на Бъдни вечер. Най-важна обаче е обредната питка, която се приготвя от пшенично брашно, смесено с просо или царевично брашно. С нея на масата се слагат постни зелеви сарми, пълнени чушки с боб, жито, а за пиене - вино.
С Богоявление се слага край и на така наречените "мръсни дни", когато е забранено да се правят много неща, включително венчавките. Според християнските канони до Великденския пост те вече са позволени.
На следващия ден, в деня на св. Йоан Кръстител, ритуалите продължават. Още в ранни зори в къщата се донася прясна вода, пълнят се големи съдове и в тях се измиват децата, за да бъдат здрави. Светецът се смята и за покровител на кумството, ето защо се ходи на гости у кумовете. Кумците носят почерпка, която включва месо, вино и хляб, най-често кравай.
На Ивановден за последно ходят новогодишните маскарадни дружини. В някои региони на България коледарите ритуално отвеждат водача на групата на уличната чешма и го изкъпват. Кукерите пък играят своите последни игри, с които гонят злите сили и по този начин донасят здраве и берекет през новата година.
Трапезата на Ивановден вече не е постна. Задължително се поднася свинско месо със зеле и варено жито, но присъстват също кървавица, ошав, луканка и фасул.
Ако все още се чудите какво да приготвите в тези два големи християнски празника, ето и нашите предложения.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}