Гергьовден е един от най-големите български празници. Той е определен като Деня на храбростта и Българската армия, а според народните вярвания на този ден се слага началото на новата стопанска година. Поради тази причина 6 май е свързан с много и най-различни обреди. Във всички краища на България те се отличават според особеностите на дадения регион, но нещото, което ги обединява, е почитането на Св. Великомъченик Георги Победоносец.
За него се знае, че е живял в тежък за християнството период, когато вярващите са подложени на гонения и изтезания от император Диоклециан в края на III и началото на IV в. Едва 20-годишен Св. Георги притежавал всичко, което искал да постигне тогавашният човек - разполагал с богатство, бил член на държавния съвет и имал висок чин в императорската войска. Той обаче се отказал от всичко и раздал материалните си притежания на бедните, когато започнали яростните гонения срещу християните. Св. Георги приел вярата в Бог безрезервно и тръгнал да я защитава. След множеството мъчения, на които бил подложен, той придобил безсмъртие и званията Великомъченик и Победоносец.
До 1916 г. денят на Св. Георги е почитан на 23 април, тъй като според житието на светеца, това е датата на неговата смърт. След въвеждането на Григорианския календар обаче денят се измесва напред и след 1977 г. празникът окончателно започва да се чества на 6 май.
В България Гергьовден е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Общото в обичаите е поднасянето на жертвеното агне в чест на светеца. Денят символично е определян като начало на стопанската година, тъй като Св. Георги е смятан за покровител на овчарите. На този ден също така празнуват фермерите и земеделците.
Освен агнешкото месо, което е основният елемент на празничната трапеза, на нея трябва да има дроб сърма, варено жито, обреден хляб, млечни продукти, пресен лук и чесън, вино и баница. Да не изпускаме също така салатата от свежи зеленини, присъстващи в градината в изобилие в този период от годината.
В миналото подготовката за празника започва още от предната вечер. Тогава се замесват обредните хлябове. На сутринта къщата, както и стопанските помещения, се украсяват със зеленина, която се състои от откъснати чимшир, здравец и цветни храсти.
След празничната гощавка, която обикновено се случва на открито, идва ред на забавленията. На раззеленило се дърво се връзват люлки, на които момичетата и неомъжените моми се люлеят. Смятало се е, че който момък дойде да люлее люлката, харесва момата и ще иска тя да му пристане.
В някои краища на България на Гергьовден стопаните заравят в нивата си първото червено великденско яйце. Така те вярвали, че предпазват мястото от градушки и магии.
Народните поверия и обичаи в деня на Св. Георги са много и неизброими. Най-важното на този ден, както и на всички останали празници, е да бъдем със семейството си и да им покажем колко много държим на тях.
И тъй като вярваме, че любовта минава и през стомаха, ще ви дадем няколко вкусни предложения за крехко агнешко, с което да си оближете пръстите.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}