Почти неусетно дойде моментът от годината, когато започва подготовката за един от най-големите християнски празници Великден. Тази неделя, на 17 март, е и последният ден, в който е позволено да се яде блажно, тъй като започва най-дългият и важен за вярващите пост. Началото обаче се поставя от един важен ритуал, чрез който се дава възможност да се простим със старите си грешки и да започнем начисто.
В традиционния български календар имаме специално отреден ден за този обред и той носи името Сирни заговезни или Прошка.
Празникът е важен не само защото се събираме с близките си и имаме възможност да им поискаме прошка, а и с това, че тогава се бележи началото на Великденските пости.
Сирни заговезни винаги се чества в неделя, точно 49 дни преди Възкресение. Известен е още с пищните си трапези и обреди. В различните етнографски райони на България името на празника се среща по много различни начини, като част от тях са Проклади, Сирница, Масленица и Ората - все наименования, отговарящи на някои от обичаите за деня.
Сред различните вярвания, които присъстват на Сирни заговезни, най-важно е искането на прошка. По стар български обичай това се прави от по-малките към по-старите, въпреки че днес можем да видим изключения.
Друг интересен момент от деня е така нареченото "хамкане", което особено радва децата.
На червен конец се връзва яйце или парче бяла халва, завърта се по часовниковата стрелка, а целта е някое от наредените в кръг деца да улови храната с уста, без помощта на ръцете си.
Денят на прошка е известен още с вечерните си забавления. Тогава се палят големи огньове във високи местности извън селата, за да се избегне рискът от пожари. И днес момчетата продължават да прескачат огъня за здраве, докато през това време се вият хора.
След този ден хората, решили да постят, трябва да изключат от менюто си млечните продукти. Затова на Сирни заговезни се похапват "като за последно". Ястията с месо са забранени, затова пък рибата и баницата със сирене заемат основно място на празничната трапеза, както и яйцата, киселото мляко, маслото, сиренето, халвата, ядките и печените ябълки.
Днес ще ви представим една традиционна за българската кухня рецепта, която се приготвя в района на Царево. Тя е с риба и се приготвя в гювечета.
Гювечета с риба
(от района на Царево)
Необходими продукти:
- 1 кг риба (скумрия, сафрид или друга)
- 50 мл олио
- 25 г масло
- 150 г лук, нарязан
- 300 г пресни гъби
- ½ връзка магданоз
- Щипка чубрица
- 10-12 зърна черен пипер
- 4-5 бр. люти чушки
- 100 мл вино
- 1 с.л. доматено пюре
- Сол на вкус
Начин на приготвяне:
- Почистената и измита риба се нарязва на парчета, посолява се и се поръсва със счукания черен пипер. Оставя се да престои в хладилник 1-2 часа.
- Рибата се изпържва в силно сгорещена мазнина, след което се изважда и се оставя настрани.
- В същата мазнина се задушават ситно нарязаният лук и нарязаните на филийки гъби и люти чушки.
- Прибавят се доматеното пюре, ситно нарязаният магданоз, чубрицата и виното. Връща се и изпържената риба.
- Всичко се разпределя в гювечета с капачета, които се слагат в тава, пълна до половината с вода. Поставя се в студена фурна и ястието се пече 20-25 мин.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}