Стефановден, който отбелязваме днес, е последният християнски празник от годината и с него се затваря цикълът от зимни празници. На този ден се приготвя богата трапеза, която включва основно месни ястия.
На Стефановден започват и така наречените от народа "мръсни дни", продължаващи до 6 януари, когато на Йордановден водата бива кръстена. Това е период за почивка. През всички 10 дни не се извършват сватбени ритуали, кръщенета, а жените не работят къщна работа и дори не мият косите си. Предците ни връзвали скилидка чесън на дрехите си, защото вярвали, че злите сили и караконджулите бягали от острата му миризма.
В превод от гръцки името Стефан се превежда като "венец", който симоволично можем да съотнесем към затварящия зимния цикъл от празници ден. Свети Стефан, според християнството, е първият архидякон и мъченик за християнската вяра, служещ в първата християнска община - Йерусалмската.
Пребит с камъни от тълпата, тъй като бил наклеветен от юдеите, че хули Бога, светецът намерил сили да се помоли за опрощение на делата на прегрешилите и наклеветилите го, изричайки "Господи, не им зачитай този грях". Това били и последните думи на Свети Стефан преди смъртта му. Днес частици от мощите му се съхраняват в храм в Йерусалим.
На 27 декември в Северна България е традиционно ладуването, а не на 31 декември, както е в други части на страната. То се очаквало с нетърпене от момите, защото те гадаели за какъв момък ще се омъжат по направената от всяка девойка китка с нишан.
Друга стара традиция на този ден е посещаването на родителите и кумувете от младите семейни двойки. Трапезата е пищна, на която присъстват задължително месото с кисело зеле и месната баница. В някои краищ на България се пълни пиле или заек. Основното питие е червеното вино. На не малко места се меси питка, а някъде на масата се слагат житни класове, за да е плодородна идната година.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}