Незабравимият момент, когато състезаващ се атлет за пръв път влиза в олимпийското село в Париж, може да бъде определен не от внушителния размер и размаха, с който е изграден комплексът, а от аромата - уханието на прясно изпечени багети. И това е заложено в самия интериорен дизайн.
"Във всяко френско село има пекарна", казва Гийом Томас пред Ню Йорк Таймс, който работи в областта на комуникациите за олимпиадата тази година.
"Искаме хората да могат да усетят миризмата на багетите, когато влизат", допълва той.
Пекарна, разположена в началото на олимпийското село, ще произвежда над 2000 багети, кроасани и фокачи ежедневно, като дори ще предлага класове по печене за атлети, които търсят интересен начин да отдъхнат от изтощителните състезания.
За 15 хил. олимпийски атлети, участващи това лято, храната е от съществено значение за оптималното им представяне. Към всичко това обаче французите искат да добавят и малко наслада.
Централното място в обширното олимпийско село, което някога е било електроцентрала, а след това киностудио, сега е запълнено от шест ресторанти, които ще обслужват атлетите денонощно. Да, ресторанти, или така организаторите наричат местата, известни като трапезарии на предишни олимпиади.
"Не можеше да се нарече по друг начин", казва Филип Вюрц, мениджър по храните и напитките за олимпиадата.
В края на голяма алея, украсена с флаговете на всички делегации, стои ресторантски комплекс от 46 хил. кв. фута, с високи тавани и внушителни прозорци с изглед към Сена. Но вътре изглежда като университетска столова. Това, което обаче няма да откриете в никоя друга столова, са тримата готвачи от известни френски ресторанти — Акраме Беналал, Амандин Шаньо и Александър Мазия — които ще приготвят ястия като боб с кокос и сладолед от магданоз и хрупкави гъбени крокети.
Освен това обслужващият персонал носи поло ризи и кепета в стил "Гаврош", платата с различни сирена и френско масло не липсват, а съдовете са от френски порцелан, които ще се мият в три огромни миялни машини, създадени специално за игрите.
Sodexo, френската компания за кетъринг, която отговаря за храната по време на олимпиадата, довежда 20 от своите готвачи от цял свят, за да балансира културните различия в шестте ресторанта. Два от тях са френски, два - азиатски, един е халал и един, който е наречен просто "световен".
Карол Галисан, която работи в областта на храненето в Sodexo Live, координира с диетолози от всяка делегация, за да се гарантира, че специфичните нужди са удовлетворени. Корейците искат кимчи. Японците - мисо. Но не всички искания могат да бъдат изпълнени, разбира се.
"Правилото е да се опитваш да се придържаш колкото се може повече към това, което е познато, и да минимизираш новото", казва Пюрит Каманде, диетолог на кенийския олимпийския отбор и продължава - "Защото знаем, че с новото могат да възникнат различни проблеми, които да засегнат спортистите".
Шон Хюглин, старши спортен диетолог за олимпийския комитет на САЩ, казва, че американците са изпратили протеинови шейкове, гевреци, пуканки, сушено месо, енергийни барове и, разбира се, фъстъчено масло за своите атлети. Г-жа Хюглин, която е работила на четири летни Олимпийски игри, казва, че страната домакин понякога се фокусира върху популяризирането на своята кухня за сметка на задоволяването на нуждите на състезателите за представянето им. Тя отбелязва също, че в трапезарията на Олимпийските игри в Токио през 2021 г. се сервирала храна от всеки регион на Япония, което по думите ѝ не са били най-добрите опции за атлетите преди състезание.
Шарън Мадиган, която отговаря за храненето на ирландския олимпийски отбор, има различна перспектива. "Това са страхотни възможности за атлетите, които може би нямат широки вкусови предпочитания, да опитат храни, които обикновено не биха пробвали, да ги харесат и да им се насладят", казва тя. С едно условие: ирландците се нуждаят от своята овесена каша. "Овесената каша е нещо, което французите наистина не правят много добре, или изобщо", казва тя - "Ние ще донесем овес. Много от него."
Г-жа Мадиган казва, че нейните атлети са развълнувани да се социализират в ресторантите на олимпийското село, особено след ограниченото хранене в Токио по време на пандемията.
За щастие, французите са много добре запознати с изкуството да събират хора на едно място.
"Тук във Франция говорим за общителност и веселие, когато става въпрос за яденето заедно. И това също е важен елемент от представянето на атлетите по време на състезание", казва Галисан, диетолог на Sodexo.
Брис Гийар, двукратен златен медалист по фехтовка, който консултира атлетите, за да помогне за усъвършенстване на техния опит на Олимпийските игри в Париж, казва, че винаги му е харесвала идеята, че по време на игрите всички състезатели могат да се хранят на едно място, независимо от нацията.
Той разказва как на Олимпийските игри в Сидни, Австралия, през 2000 г., отишъл в трапезарията в 1 сутринта веднага след като спечелил златото и се сприятелил с Шиничи Шинохара, японски сребърен медалист по джудо.
Гийар имал няколко изисквания към екипа на Sodexo Live въз основа на своя опит: да не правят чиниите твърде големи, за да не преяждат атлетите; да поддържат умерена температура, тъй като в трапезариите на Олимпийските игри в Сидни и Атина състезателите трябвало да носят връхни дрехи.
Гийар също така предложил готвачите да правят торти за атлетите, които празнуват рожден ден - "Малките неща са важни", казва той, заключвайки, че иска състезателите да се наслаждават на храненето, а не само да задоволяват хранителните си нужди.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}