Честита да е Новата година!
На 1 януари православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики. В народните традиции той е известен още като Васильовден, Сурва, Сурваки. В църковните храмове се отслужва празнична литургия за здраве, а малките деца сурвакат за здраве по-възрастните членове на семейството със специално изработени сурвачки от дрянови клончета.
Още в навечерието на този ден, на 31-ви декември, отново се приготвя пищна трапеза, на която се слагат задължително ястия с месо, най-често свинско или птиче. Приготвя се празнична баница с късмети от дрянови пъпки, наречени за здраве, за къща, за пари и т.н. На масата се слагат още орехи, жито, кромид лук, ошав, мед, сарми със свинско месо, както пържено или печено свинско. Меси се и погача от стопанката на къщата и в нея се поставя сребърна пара. Преди да измие ръцете си от тестото, когато е омесила питата, тя излиза на двора и докосва с ръце плодно дръвче, за да ражда много плодове през идната година, и кошер, за да бъдат плодовити пчелите и да дават повече мед.
Вярвало се, че на който се падне парата от питката, която се разчупва и раздава от най-възрастния член на семейството, ще има най-голям късмет през годината.
Друга традиция на празника е да се прави пача от главата и краката на коледното прасе, овкусени само със със със сол и чесън. Домакинът задължително прикадява трапезата преди хранене, за да се прогонят злите духове.
На Васильовден сурвакарите - момчета до 15-16-годишна възраст, сурвакат и благославят домакините, които ги даряват със сушени плодове, кравайчета и парички. Всяко момче започва да сурвака най-напред родителите си, след това се отправя да нарича добри благопожелания на близки и роднини и съседи.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}