Коледната трапеза е като магнит - колкото повече се дърпаме, толкова по-силно ни привлича. Но зад този феномен стои не само изкушението на изобилието от храна и местенето от маса на маса, а и цяла плеяда от психологически механизми, които превръщат празниците в своеобразен маратон по преяждане.
Социалният натиск е първият виновник. Изследвания показват, че хората са склонни да ядат повече, когато са в компания. Щом всички около вас пълнят чиниите си, трудно е да останете единствени с една малка порция салата. Похапването на маса е колективна дейност, а пък отказът от участие може да се възприеме като нарушаване на традицията.
Емоционалната атмосфера също играе важна роля. Психолозите отбелязват, че празниците са свързани с повишено чувство на радост, както и такова на носталгия. Храната се превръща в средство за подсилване на тези емоции, защото всяка хапка носи малка доза уют и сигурност.
Стресът и умората от подготовката за празниците често водят до компенсиране чрез похапване. След часове, прекарани в украсяване, пазаруване и готвене, мозъкът си казва: "Заслужавам още една порция пържолки." И човек, разбира се, се съгласява без втора покана.
Културните очаквания допълват картинката. В много общества Коледа е празник на изобилието. Пълната трапеза е символ на благоденствие, а отсъствието ви от нея не се приема за добър знак.
И накрая нека не забравяме ефекта на "само още малко". Празничните курабийки изглеждат съвсем невинни, докато не осъзнаете, че сте изяли вече една дузина от тях. Психолозите наричат това и с термина "ефект на малките изкушения" - трудно е човек да се спре, когато всяка хапка изглежда така миниатюрна и съвсем безобидна.