Започваме направо.
Вероятно сте чували, че свинското месо, подобно на телешкото, трябва да достигне вътрешна температура от поне 63°C, за да бъде безопасно за консумация. При тънките резени бекон обаче измерването с кухненски термометър е почти невъзможно. Вместо това се ръководете по външния вид, т.е. когато беконът стане златист и хрупкав, той е напълно безопасен за ядене. Ако остане леко розов, няма повод за притеснение, тъй като при някои видове бекон цветът се дължи на използваните соли и агенти за осоляване и обработка.
След изпичане обикновено горещата храна може да се постави директно в хладилник. При бекона е добре да го оставите първо да се охлади за кратко върху кухненска хартия или върху метална решетка. Това ще помогне да се отцеди излишната мазнина и ще запази хрупкавата текстура. Не е препоръчително да приготвяте бекона частично с идеята да го довършите по-късно. Той трябва да бъде напълно сготвен преди съхранение. След около пет минути охлаждане може да го приберете в хладилник или фризер.
Съхранението
Както много други храни, беконът се съхранява най-добре в плътно затворен, херметически контейнер или в добре запечатан плик с цип. Добра идея е да поставите лист кухненска хартия в съда, за да поеме отделената мазнина. След като е напълно изпечен и охладен, беконът може да се консумира по всяко време, дори директно от кутията, ако така ви харесва. Важно е обаче да се съхранява в хладилник или фризер, тъй като на стайна температура няма да издържи дълго.
Ако забележите, че беконът е станал лигав, има неприятна миризма или е променил цвета си, по-добре го изхвърлете. Имайте предвид, че сготвеният бекон невинаги показва видими признаци на разваляне, затова дори да изглежда добре, е разумно да не се консумира след седмия ден от приготвянето му.