Допреди около година мнозина смятаха, че т.нар. "хранителен шум" е усещане, което изпитват всички. Но всъщност се оказва, че не всеки живее с постоянен вътрешен монолог, свързан с храненето.
При някои хора той съществува от години. Възможно е човек да изяде балансирано и засищащо ястие и само 40 минути по-късно отново да се озове пред хладилника, чудейки се какво още да похапне. Ако на масата по време на работна среща например се появи чиния с бисквити или на парти - купа с чипс, част от вниманието на онези, които имат този хранителен шум, автоматично се насочва натам. Не защото изпитват силен глад, а защото започват вътрешните преговори.
Всеки, който е опитвал да отслабва, вероятно познава този глас у себе си. Най-фрустриращото за мнозина е как нещо толкова малко като една бисквита може да заема толкова голямо място в съзнанието?
Дълго време това се обясняваше като липса на воля. Нови изследвания в областта на невронауката обаче показват, че става дума за по-сложен механизъм. Проучване, цитирано от Neuroscience News, установява, че мозъкът продължава да реагира на апетитни хранителни стимули дори след настъпване на ситост. С други думи, чувството за засищане не изключва автоматично системата за награда. Възможно е човек да е физиологично нахранен, но неврологично все още настроен да иска още храна.
Какво показва науката
Изследването проследява как мозъкът реагира на храна както в състояние на глад, така и след засищане. Оказва се, че зони, свързани с удоволствието и наградата, остават активни дори след достатъчен прием на храна. Еволюционно това има логика, защото в миналото калоричната храна не е била постоянно достъпна, затова е било адаптивно да ядем повече, когато попаднем на нея. Днес същият механизъм се задейства от бисквити, чипс или бананов хляб, но различното в случая е, че недостиг така и не настъпва.
Нутриционист Зара Хиридже отбелязва, че тези данни са облекчаващи за много хора - телесната ситост не означава непременно да има тишина в мозъка. Това поставя под въпрос популярното вярване, че желанието за още храна след нахранване е провал на дисциплината.
Какво представлява хранителният шум
В онлайн общности за отслабване, особено сред хора, използващи медикаменти като Ozempic и Wegovy, терминът се използва често. Той описва постоянния мисловен фон, който включва планиране на следващото хранене, мисли за наличната в шкафа храна, договаряне на големината на порциите, фантазиране за лакомства. При някои е лек фонов шум, при други е направо натрапчив и изтощителен.
Тези медикаменти са агонисти на GLP-1 рецептора. Те имитират чревен хормон, който сигнализира ситост и забавя изпразването на стомаха. Все повече данни сочат, че влияят и върху мозъчни пътища, свързани с наградата и мотивацията, което може да намали интензитета на хранителните стимули.
Парадоксално, строгите диети могат да засилят шума. Когато приемът на енергия рязко спадне, тялото реагира с повишени хормони на глада, понижен метаболизъм и повишено внимание към хранителни сигнали. Образни изследвания показват, че калорийното ограничение усилва активността в зоните за награда при гледане на висококалорични храни. А когато определени храни са обявени за забранени, тяхната привлекателност често нараства.
Как да намалим силата на вътрешния шум
Макар да не можем да надхитрим милиони години еволюция, можем да работим със собствената си биология.
Правете наистина засищащи хранения
Комбинацията от протеин, фибри и полезни мазнини повишава хормоните на ситостта и стабилизира кръвната захар, което намалява физиологичния импулс за непрекъснато похапване.
Организирайте средата си разумно
Видимата кутия с бисквити или постоянният досег с изкушаващи храни поддържат ниско ниво на ментално напрежение. Понякога помага просто да държим лакомствата извън полезрението и да имаме по-достъпни балансирани опции.
Пазете съня си
Дори една нощ недоспиване увеличава хормоните на глада и прави висококалоричните храни по-привлекателни за мозъка.
Разпознавайте стреса
Той влияе върху допаминовите пътища и засилва търсенето на т. нар. "утешителни храни". Разходки, дихателни практики и социална подкрепа могат да намалят този ефект.
Опитайте се да не морализирате храната
Разделянето на добра и лоша храна увеличава усещането за лишение, а с него и желанието. По-неутралният език като ежедневни храни и такива, които се ядат понякога, намалява риска от мислене тип "всичко или нищо".
Най-успокояващото в новите открития е, че показват как желанието за храна невинаги е въпрос на самоконтрол. Вместо да се срамуваме от този вътрешен хранителен шум, можем да се опитаме да го разберем и постепенно да изградим навици, които работят с невробиологията ни, а не срещу нея.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}