Сладкишът бабка е традиционен за Полша и присъства на трапезата обикновено по Великден. Приготвя се от богато тесто, съдържащо брашно, мая, масло и много жълтъци.
В зависимост от това в коя част на света се меси, бабката има различни форми. В САЩ например се прави на плитка и има плънка от шоколад и ядки. Европейците пък, най-вече жителите на Италия и Франция, познават повече версията на сладкиша, наречена бабá ром, като рецептата е усъвършенствана от френски готвачи, даващи му това име.
В Полша обаче думата "бабá" може да се отнася до различни печива - едните са във формата на кръгъл кекс и се доближават повече до неговия вкус, докато други приличат на хляб дори и по състава си. Има и солен вариант на бабá, направени от картофи и изключително популярни в някои части на Полша.
Типичната квасена бабка се приготвя най-вече по великденските празници. Тя е част от продуктите в кошницата, която поляците носят към църквата в празничния ден, за да бъде благословена храната. Името ѝ е муселинова бабá, кръстена на муселиновия плат заради нейната лекота и деликатност.
Интересното при нея е, че се приготвя освен от брашно, масло и мая, но и от 96 жълтъка на всеки килограм брашно. И тук е моментът да си поемете дълбоко дъх, тъй като в една домашна рецепта за тази бабка се изискват само 250 грама брашно, равняващо се на едва 24 жълтъка. И това не е съвсем задължително условие, тъй като вариациите са много и може всеки да се спре на тази, която му харесва.
Оригиналната рецепта на муселиновата бабá често се приписва на писателката и кулинарен журналист Лусина Чвиерцакевичова, изключително популярен автор на готварски книги през XIX век.
Рецептата не е никак лесна. Изисква време за смесване на продуктите и втасването на тестото, а след което и наблюдение при печенето. С други думи - не подценявайте правенето на бабка, ако сте решили да се впуснете в това предизвикателство.
Някои казват, че сладкишът се сдобива с името "бабá" - една от думите за жена на полски, тъй като тестото е прекалено фино и с променлив характер, точно какъвто е темпераментът на една жена. В по-стари времена мъжете не биват допускани в кухнята по време на печенето на сладкиша, тъй като се смятало, че присъствието им може да доведе до неуспешното му изпичане.
Докато тестото втасва, купата се покрива с ленена кърпа, а прозорците и вратите в помещението се затварят, за да не става течение. След изпичане бабката се поставя върху възглавници, а заради своята деликатност и "чувствителност", докато изстива напълно, всички шепнат, да не би силните шумове да смутят печивото.
Остава обаче въпросът - защо е необходимо такова голямо количество жълтъци?
"Яйчните жълтъци съдържат лецитин, който действа като естествен набухвател. Добавянето на много от тях прави текстурата пухкава и нежна, но колкото повече са те, толкова по-пухкава и нежна ще бъде тя, почти като облак", разказва за Би Би Си Яцек Маларски, съосновател на пекарна във Варшава, която предлага бабка с 96 жълтъка.
Освен на текстурата, такова количество жълтъци прави сладкиша по-дълготраен, без да се налага да се добавят консерванти. Освен това придават на бабката златист и наситено жълт цвят.
В миналото поднасянето на бабка с толкова много жълтъци е било признак на висок статус в обществото. По това време мазнината е по-скъпа дори от най-качествените меса. Рецептата изисква и 400 грама масло на всеки килограм брашно, което пък придава приятния ванилов вкус на бабката. Някои домакинства дори добавят шафран, за който знаем, че е една от най-скъпите подправки в света. Такъв род екзотични съставки служат като начин да бъдат отличени богатите от по-ниските слоеве на населението.
"Ако някой опита бабá с 96 жълтъка, трудно след това би се върнал към някоя по-обикновена версия. Започва твърде много да им липсва", категоричен е Маларски.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}