Племето на прабългарите е оставило забележителна диря в световната история. Сведенията за техните бит и култура, стигнали до съвремието, ги определят като изключително силно физически народ.
С какво обаче са се хранили хановете ни и техните поданици, за да демонстрират мощ на бойната арена?
От дълбока древност нашите предци прабългари са почитали конете, защото са им служили вярно не само на бойното поле, но и за прехраната им. Историческите данни са категорични, че прабългарите не са уважавали и предпочитали растителната храна, а са били предимно месоядни. Изхранвали се от стадата си и не произвеждали никакви зеленчуци, защото смятали разораването на нивите за неприемлив акт. Вярвали, че по този начин се отварял портал към света на мъртвите и затова не докосвали земите си.
Прабългарите са били горди носители на културата на конните народи. Консумирали са най-вече месо, мляко и производните му млечни продукти.
До нас е стигнала и технологията им за произвеждане на сушено месо, известно днес като пастърма. Правели я, като поставяли нарязани ивици месо върху гърбовете на своите коне. Парчетата се осолявали от потта на животните и така ставали годни за ядене.
С идването на християнството по нашите земи обаче хранителните навици на предците ни се изменили драстично, защото новата религия ги принудила да постят по няколко пъти годишно. Така скотовъдството останало на по-заден план, земеделието навлязло в период на разцвет, а новите занаяти им дали повече възможности да набавят препитанието си. Започнали да се консумират много житни култури, които и тогава виреели по нашите земи.
Най-разпространеното ястие било кашата, която се приготвяла от овес, ечемик, пшеница, просо, лимец.
Когато в армията била сформирана пехота, войниците носели като хранителен запас в торбите си най-вече булгур. Избирали него, защото не мухлясвал. Освен това още тогава било известно, че бил питателна и полезна храна, даваща сили, а в същото време увирал и значително по-бързо от другите зърнени храни.
Така житните култури и хлябът се превърнали в изконна ценност за прабългарите. Най-плодородните райони в Европа още тогава са били в България и поради тази причина по нашите територии никога не е имало смърт от глад. Една година се е смятала за добра и плодородна, ако от едно засято зрънце се развиел клас с 20 зърна.
Техниките за варене и печене на продукцията си прабългарите усвоили благодарение на славяните. От Византийската империя пък по-късно били "внесени" методите на задушаване и пържене заедно с подправките, които пристигали от далечните земи на Индия и Китай. По пътя на коприната у нас дошли канелата, куркумата, кимът, джинджифилът, кимионът, бахарът, дафиновият лист, черният пипер и много други, които бързо навлезли в бита на народа ни.
Из цял свят обаче се носела славата на българския самун, а в някои древни ръкописи дори са запазени сведения на хронисти, които пишели, че с един български хляб се засищали по десетина мъже. Характерно за него било, че го печели в пепел.
Най-точни сведения за храненето на древните българи са били намерени в боклукчийските ями. Там са откривани насечени кости от животни, основно телешки глави. Предците ни ги приготвяли със зеленчуци, като преди векове картофите не се ползвали изобщо, а бил на почит пащърнакът. В манджите се слагали още бамя, нахут, бакла, а най-древните прабългарски десерти са кисело мляко с петмез и булгур с прясно мляко.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}