"Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна!". В тези думи на Хипократ се крие съвсем простичкото обяснения защо някои хора по света са по-дълголетни от други.
Несъмнено, сред най-съществените фактори, отразяващи се на продължителността на живота, е именно храната, отношението ни към нея и постигането на баланс. Едно от най-новите проучвания по темата е дело на американския учен Дан Бютнър, който дълъг период от време е изследвал хранителните навици на столетниците в цял свят. На база на проучванията си той създава понятието "синя зона", с което определя местата на планетата, където има най-силна концентрация на хора, доживели до 100 и повече години. Според него съществуват общо 5 такива зони.
Икария, Гърция
Първата от тях е Икария и се намира в Гърция. Жителите на острова, доживели 100 години, не са изключение, а на практика почти цялото население. Учените са на мнение, че дълголетието не им е заложено генетично, а основен принос за това има единствено и само техният начин на хранене. Икарийците се придържат към прочутата средиземноморска диета. Сред най-често консумираните храни от тях са козе мляко, сирене фета, мед, картофи, различни видове варива, плодове и зеленчуци, зехтин, риба. Мнозинството от жителите на Икария споделят, че ядат риба поне веднъж седмично, но в умерени количества. На острова се ползват щедро и много подправки, известни с ползите си за здравето - риган, мента, розмарин, градински чай, магданоз, див пелин и копър.
Любопитно е, че повечето от икарайците консумират козе мляко и на закуска, и на вечеря. За него се знае, че е най-близко по състав и качества до човешката кърма.
В менюто им почти липсва месо и рафинирана бяла захар. Традицията там повелява да се пие много чай, но малко кафе. Количеството калории, което местните приемат, е сравнително ниско и балансирано, но част от разковничето към дълголетието им е, че продуктите на трапезите си всъщност отглеждат сами.
Сардиния, Италия
Втората "синя зона" е провинция Олястра, намираща се на красивия остров Сардиния в Италия. Жителите й почти не консумират месо, а наблягат сериозно на пресните зеленчуци. Класическата диета на местните се състои от пълнозърнест хляб, бакла, нахут, боб, градински зеленчуци, плодове и мастиково олио.
Традиционно за острова е пекориното - сирене от овче мляко, което е изключително богато на омега-3 мастни киселини. Консумира се в изобилие и козе сирене, точно както в гръцката Икария.
Месото е почти табу в менюто на сардинците и те споделят, че го сервират на домашната трапеза само по празници или през две недели.
Столетниците там не крият, че редовно пият козе мляко, което се счита за един от еликсирите на дълголетието. Любопитно е, че козите в региона пасат остролистното сардинско къри - билка с мощни противовъзпалителни свойства и антитуморно действие, което добавя допълнителни ползи към млякото.
Окинава, Япония
Като "синя зона" е определен и японският остров Окинава. Той е прочут с това, че е населяван от 15% от т. нар. суперстолетници в света, които са хора на повече от 107 години. Там е концентриран и най-големият дял от хора, които доживяват век в цял свят изобщо.
Характерното за тяхното меню е, че в него преобладава основно растителната храна. Диетата им е богата на въглехидрати, които се съдържат основно в сладките картофи, ориза и плодовете. Местните предпочитат предимно зеленчуци, зърнените култури, риба и морски дарове.
Много популярни на острова са соята и соевото сирене, известно у нас като тофу. Месо жителите на Окинава хапват извънредно рядко, само в специални случаи. Тяхно неписано правило е да приключват с храненето преди да са се заситили.
В менюто на местните важно присъствие имат и различни подправки и билки. В градините си те отглеждат див пелин, джинджифил, куркума - всички с доказани здравословни свойства и известни като убийци на раковите клетки в човешкия организъм. Техен ритуал е и пиенето на чай поне два пъти дневно.
Никоя, Коста Рика
Полуостров Никоя, Коста Рика, е четвъртата "синя зона" в света. Столетниците там са в добро здраве до последните си дни, физически активни и не страдат от проблеми с паметта. Интересното е, че те са потомци на индианското племе чоротега, а някои от хранителните им навици са наследени именно от техните предшественици на острова.
В менюто им преобладава растителната храна - най-вече боб, царевица и тиква, което според учените е и една от причините за тяхното дълголетие. Досущ като повечето дълголетници в останалите "сини зони" по света, и те сами отглеждат голям процент от храната си.
Питейната вода в Никоя е с най-високо съдържание на калций в цяла Коста Рика, което е ключов фактор за ниските нива на заболеваемост от сърдечносъдови диагнози, по-голямата здравина на костите и по-редките фрактури сред населението. Столетниците на полуострова се придържат към навика да вечерят рано, преди залез, и предимно лека храна.
Лома Линда, Калифорния
Лома Линда, окръг в американския щат Калифорния, е петата "синя зона" на Земята. Слънчевото кътче е дом на най-голямата общност от последователи на Църквата на адвентистите от седмия ден. Техните религиозни вярвания до голяма степен са обвързани със здравословния начин на живот, застъпват вегетарианството и отричат напълно тютюнопушенето и алкохола.
Интересно е, че в Лома Линда няма хора с надномрено тегло, макар в Щатите това да е един от най-наболелите национални проблеми. Адвентистите не отричат изцяло месото, но препоръчват неговата консумация да е умерена. В менюто им най-важни са зеленчуците, плодовете и пълнозърнестите храни. Бялата захар пък категорично отсъства от него. За сметка на това обичат рибата, редовно похапват и ядки. Те също спазват правилото да вечерят рано. Ограниченият прием на калории в края на деня, когато тялото ни най-малко се нуждае от тях, благоприятства поддържането на добра форма и здраве. Освен това ранната и лека вечеря е предпоставка и за пълноценен сън.
Общото между всички зони с концентрация на столетници е, че там хората не консумират бърза храна, резервирани са към месото, избягват захарта и държат на изобилието от плодове и зеленчуци. На база на проучването си авторът на изследването Дан Бютнер препоръчва приема на захар да не превишава 28 г на ден, да се намали консумацията на червено месо и колбаси, както и редовно да се хапват бобови култури и пълнозърнести храни, които са в основата на дългия и пълноценен живот.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}