Днес вилицата е прибор, без който не сядаме на масата и дори не можем да си представим живота си без него.
Замисляли ли сте се обаче откъде произлиза и как става толкова незамени атрибут в храненето ни?
Разбира се, ще надникнем първо в древния свят, защото там ще открием прароднината на вилицата. Още в древните римски и гръцки общества хората използвали малки, подобни на съвременната вилица инструменти, носещи латинското наименование furca. Те обаче често се използвали за приготвянето на храната, а не за консумацията ѝ.
В средновековието и по-точно в Италия приборът със заострени зъбци придобива по-широка популярност. Той се свързва повече с италианските дворци, където височайшите особи използвали вилицата за ядене на месо и други ястия. Така, лека-полека тя се разпространила из други части на Европа.
Интересен факт е, че в началото на употребата на вилицата тя била обект на критика и смях. Някои са я считали за ненужен и дори помпозен аксесоар, докато други я посочвали като знак за финес и изтънченост.
Промените в културните и хранителните традиции са причината вилицата да стане част от ежедневието на хората. В средновековна Англия използването ѝ е ограничено сред аристокрацията и висшите класи на обществото. Храненето в този период обикновено се е случвало с ръце, а понякога било съпроводено с нож или лъжица. През XV в. с навлизането на нови хранителни продукти и завързването на нови контакти с континентална Европа, начинът на хранене се променил. Вилицата се разпространявала повече, но все още се използвала предимно от богатите и образовани обществени слоеве на Англия.
През Ренесанса в страната се усилва влиянието на италианската кухня, а с нея и на обичаите на хранене. Вилицата започва да се използва все повече и постепенно се пренася в по-ниските прослойки на населението. През XVII в. приборът е вече част от хранителния етикет на англичаните.
Въпреки че няма точни сведения кога вилицата идва и в България, се предполага, че това се случва в епохата на ренесанса. Както и в други части на Европа, така и тук, тя вероятно се е появила сред аристокрацията и висшите класи на обществото преди да стане по-широко разпространена сред останалите слоеве на населението. С развитието на кулинарните традиции и влиянието на различни култури вилицата става обичаен прибор за хранене и в България.
Вилицата има своите разновидности, които не са никак малко. Според своята големина и форма, тя бива:
- Трапезна
- За месо
- За риба
- За омари
- За барбекю
- За спагети
- За печене
- За салата
- Десертна
- Коктейлна
- За охлюви
В ежедневието рядко ни се случва да използваме друга, освен трапезната, но никога не се знае пред какво интересно предизвикателство ще ни изправи животът.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}