Хрупкав, солен и изключително пристрастяващ, картофеният чипс се е превърнал в основен продукт по рафтовете в магазините и кухненските шкафове по целия свят. Независимо дали посягате към него по време на филмова вечер у дома, комбинирате го с други любими храни, или просто му се наслаждавате направо от пакета, чипсът си е осигурил място като един от най-обичаните снакове на всички времена.
Но зад тази картофена хрупкавост се крие история, обвита в мистерия и не толкова ясна, колкото може би изглежда.
Чипсът е измислен в Саратога Спрингс
Най-разпространената история приписва изобретението на картофения чипс на Джордж Спек, с прякор Кръм, готвач с афроамерикански и индиански произход. За нея вече сме ви разказвали, но нека я припомним набързо.
През 1853 г. Кръм работел като главен готвач в Moon's Lake House, модерен ресторант, посещаван от богати клиенти в Саратога Спрингс, Ню Йорк. Мястото било известено с това, че сервира дебели пържени картофи, популярно ястие по това време.
Според историята в един съдбовен ден през лятото на 1853 г. (на 24 август, ако трябва да сме точни), един особено придирчив клиент, за когото се смята, че е влиятелният бизнесмен Корнелиус Вандербилт, многократно връщал порцията си пържени картофи, оплаквайки се, че били твърде дебели и не достатъчно хрупкави. Раздразнен от изискванията на клиента Кръм решил да му даде урок, като нареже картофите възможно най-тънко, изпържи ги до хрупкавост и ги осоли обилно. За изненада на готвача клиентът харесал резултата и тънките, хрупкави картофени резени бързо се превърнали в сензация в ресторанта.
Този новоизмислен "Саратога чипс" скоро придобили популярност, а Кръм продължил да го сервира на своите гости, без да осъзнава, че току-що е създал нещото за похапване, което ще се превърне в световен феномен.
Но дали тази история е истина
Макар тази история да е широко разпространена, предимно от асоциации като Potato Chip/Snack Food Association и компании като St. Regis Paper Company, и повечето хора да вярват в нея, тя може и да не е вярна, тъй като има много фактически неточности.
Например Корнелиус Вандербилт, често назоваван като "капризния клиент", всъщност бил в Европа през това лято, а семейство Муун, на които се приписва собствеността на Lake House по времето на създаването на хрупкавите картофки, не го придобили до 1854 г. Освен това чипсът вече бил популярен в Саратога през 1849 г., както е съобщено от New York Herald, които хвалят "Елиза - готвачката" за уменията ѝ в пърженето на картофи.
И ако продължим ще видим, че първото споменаване за ролята на Кръм се появило през 1885 г., повече от 30 години след предполагаемото измисляне на чипса, а Вандербилт не бил включен в историята до 1973 г., когато St. Regis Paper Company, произвеждащи опаковки за картофени чипсове по онова време, го кредитирали като един от "изобретателите" в тяхна реклама, която изобразявала Кръм с надпис: "Този човек е готвил за Комодор Вандербилт и Джей Гулд и е създал бизнес за милиарди долари".
Алтернативните теории, които може и да се окажат истина
През последните години различни изследователи на кулинарни истории провеждат собствени проучвания, свързани с появата на чипса и макар почти всички да се съгласяват, че хрупкавите картофки са били много популярни в Саратога Спрингс по онова време, няма реални доказателства, че Вандербилт е бил подстрекател за създаването им, че Крам ги е измислил или че първо са били сервирани в Moon's Lake House.
Най-близкото до истината, според кулинарния пътеводител Taste Atlas е, че идеята за пържене на тънки резени картофи датира от началото на XIX век в Европа. Първото известно споменаване на такава рецепта се появява в готварската книга на Уилям Китчинър от 1817 г. The Cook's Oracle, където той описва метод за пържене на "картофи на тънки резени" до хрупкавост, което ясно е предшественик на това, което по-късно ще се превърне в картофен чипс. Тези ранни рецепти били прости: тънки картофени резени, пържени в мазнина, след което леко посолени.
Подобен метод се публикува и в британска готварска книга за френска кухня от 1825 г., където те се наричат pommes de terre frites (в превод от фр.ез. - "пържени картофи", бел. ред.), а в САЩ рецептите са споменати в Virginia House-Wife от 1824 г. на Мери Рандолф и Cook's Own Book от 1832 г. на Н.К.М. Лий, като и двете приписват рецептата на Китчинър.
Не е ясно кой всъщност е измислил картофеният чипс, въпреки че историческите факти сочат, че легендата за Джордж Спек, по прякор Крам, е по-скоро мит. Независимо от това, през годините чипсът се е превърнал в нещо повече от нещо за хрупане. Той е културен символ, представляващ еволюцията на хранителната индустрия, възхода на готовите храни и универсалната любов към нещо хрупкаво, солено и вкусно. И никой не е казал, че трябва да се купува пакетиран от магазина. Чипсът може да се приготви лесно и у дома, при това не е никак сложно.
Докато светът се променя, едно остава сигурно - чипсът ще продължава да бъде любим на поколение напред, които ще продължават да му се наслаждават.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}