В последните седмици темата за влагането на насекоми в хранителните продукти, които ежедневно консумираме, стана особено актуална. Европейската комисия позволи свободното ползване на няколко вида инсекти под формата на брашна и паста, с уговорка да бъдат споменавани на етикетите.
Сред буболечките, които вече съвсем легално ще присъстват на трапезите ни, са домашният щурец, жълтият брашнен бръмбар, мигриращият скакалец и брашненият червей. Оказва се обаче че насекомите и кулинарията са тясно свързани още от време оно, при това не само в Азия, където консумацията им си е съвсем нормална, че минават дори и за деликатес.
Всъщност един от най-известните оцветители, който се среща почти на всяка опаковка в супермаркета, а и присъства в любимите на всяко дете желирани бонбони, мармалад и кетчуп, се прави не от какво да е, от листни въшки.
Полезни или вредни са обаче насекомите за нашето здраве?
Повечето изследователи и проучвания твърдят, че те са изключително богати на протеини, мазнини и витамини, а в същото време отнемат много по-малко ресурси, за да бъдат развъждани, в сравнение с животните, чието месо най-често присъства на трапезата в световен мащаб.
През последното десетилетие консумацията на буболечки и разнообразието от видове, които са обявявани като годни за ядене, нарастват главоломно, макар за мнозина все още да са немислима храна.
На първо място по здравословни ползи учените поставят скакалците и щурците, които са доказан източник на ценни протеини. Най-хранителни са т.нар. чапулини - скакалци от вида Sphenarium, които са си същински деликатес в Мексико. Изчислено е, че протеините съставляват цели 77,13% от теглото им. Причината е, че тези скакалци се хранят само с царевица, боб и люцерна. Чапулини в Мексико обикновено се сервират печени, с гуакамоле и тортиля и имат леко кисел и пикантен вкус.
Богати на полезни за човека мазнини са и червеите на палмовия бръмбар. Те отдавна присъстват в менюто на населението на Северна и Южна Америка.
Друга разновидност на същото насекомо пък се консумира щедро в Югоизточна Азия и около тропиците в Африка. Известно е, че ларвите на палмовите бръмбари съдържат до 69,78% мазнини. Традиционно се приготвят като се пържат в собствената си мазнина, но могат да се консумират и сурови. Вкусът и текстурата на палмовия червей са описвани като кремообразни в суров вид, но хрупкави и със сладък вкус в пържен вариант.
Ларвите на брашнения бръмбар пък са единствените, които присъстват в хранителните навици на европейците. Отглеждат се много отдавна на Стария континент, като уж са били предназначени за храна за животни, но първо в Холандия, а после и в други западни страни, производството се насочва и към хората. Експерти сравняват хранителните им качества с тези на телешкото месо, но екологичният отпечатък при отглеждането им определят като драстично по-малък.
Личинките на мухите от биологичния вид Hermetia illucens също са известни като храна за животните, но напоследък започват да присъстват и в човешкото меню. Проучвания доказват, че когато са изсушени, те съдържат 42% протеини и 35% полезни мазнини. Голямото им предимство пред всички останали инсекти е, че на практика почти нямат срок на годност, тъй като могат да се съхраняват за изключително дълги периоди от време, при това без особени изисквания.
И от гъсениците има такива, които са годни за консумация от хората. Видът мопане е един от най-широко разпространените в света, като основно се похапва от населението в южните части на Африка. Отличителното им качество е, че са богат източник на желязо, но още по-впечатляващото е, че по този параграф надминават дори телешкото, при това в пъти.
От 2003 г. насам Организацията по прехрана и земеделие се опитва да насърчи яденето на насекоми в много страни по света. Казва се, че те използват по-малко вода, почти не отделят вредни газове и не ядат много. За сравнение добитъкът изяжда 8 килограма храна, за да я преобразува в 1 килограм месо, а насекомите - 4 пъти по малко за същия 1 килограм.
Едно от предимствата им е, че могат да бъдат изхранвани единствено с органични отпадъци, което ще спомогне за био равновесието на планетата. В същото време отглеждането им не изисква високи технологии, определя се като нискобюджетна инвестиция и може да се практикува дори от най-бедните обществени слоеве на световното население.
Според търговците на буболечки те съдържат протеини, минерали и аминокиселини, които напълно могат да заменят всички други видове месни продукти, които човечеството потребява. От сектора се надяват нестандартната и дори ексцентрична за нас храна скоро да стане популярна поне колкото сушито.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}