Във френския крайбрежен град Дуарнене се извива опашка пред вратата на една пекарна. Тази гледка е често срещана не само в тази част на Франция, но и в цялата страна, тъй като купуването на прясно изпечен хляб се е превърнало в ежедневен ритуал. В пекарната в Дуарнене обаче хората не си взимат просто багета. Повечето от тях чакат, за да се сдобият с парче кун аман - сладкишът, чиято слава бива разнасяна из цяла Европа.
Това, което го отличава от останалите представители в неговата категория е мазнината, използвана за приготвянето му. Именно тя му донася прозвището за най-мазен десерт на Стария континент.
Похапването на кун аман, когато е топъл, е истински урок по наслада. Карамелизираната му коричка разкрива многопластовата вътрешност на сладкиша, изпълващ небцето с богат, маслен вкус.
В буквален превод от бретонски език kouign-amman, както се изписва името му, означава "маслена торта" - твърде подходящо название, имайки се предвид, че от шестте съставки в традиционната рецепта, маслото е в най-голямо количество.
Дуарнене е традиционно рибарско градче, разположено в западната част на региона Бретан и е родното място на кун аман. Десертът е измислен преди 160 години поради необходимост, когато пекарят Ив Рене Скордя, притежаващ пекарна в града, трябва да се сдобие набързо с нов сладкиш за деня, след като печивата му биват разпродадени по-бързо от очакваното. Тогава той открива, че разполага с останало тесто за хляб, масло и захар и му хрумва да ги смеси, използвайки техниката за приготвяне на многолистно тесто. Така, на бял свят се появява кун аман.
Сладкишът бързо придобива популярност в цял Бретан и скоро става известен навсякъде във Франция.
Както при повечето истории, обвързани със създаване на ястия, възниква спор кой наистина е градът, под чиито светлини се е появил този изключителен десерт. За него претендират Ван, Сейнт Мало и Ла Рошел, а с времето производството му става дори промишлено и от пекари, които просто се доближават до рецептата или в най-лошия случай я променят изцяло. Колегите им от Дуарнене усещат, че има опасност сладкишът да се видоизмени и да изгуби своята автентичност, затова през 1999 г. 17 сладкари и пекари решават да поемат контрола в свои ръце и да създадат Асоциацията кун аман от Дуарнене. Тя има за цел да популяризира и запази първоначалния вид и вкус на сладкиша.
Съставките на кун аман не са сложни, но тайната за добрия резултат се крие в техниката, която се използва. Всяка пекарна в крайбрежното градче, която го приготвя, има специално обучени майстори пекари, занимаващи се само с това. Всеки от тях носи собствения си почерк, което прави процеса по замесването и изпичането на кум аман много личен.
По традиционна рецепта сладкишът не съдържа допълнителни аромати и се сервира на парчета. Днес обаче по-малките негови версии, във формата на сладкишчета и носещи наименованието кунет, стават изключително популярни. Харесват се и тези с различни вкусове и аромати. Пекарите се движат в крак с промените, но се стараят оригиналните визия и вкус на кун аман да бъдат запазени.
Сладкишът вече се е превърнал в много повече от регионален специалитет. През последното десетилетие той предизвиква истинско вълнение в САЩ, Япония и Сингапур.
Дори разделени от хиляди километри, различните хора по света потвърждават вярванията на пекарите от Дуарнене - простите неща са най-вкусни, а майсторството в печенето е това, което кара кун аман да се отличава от останалите сладкиши в своята категория.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}