В италианската кулинарна култура съществуват сладкиши, които са пропътували няколко стотин години, за да им се наслаждаваме и днес. Някои от тях имат откровен еротичен външен вид, който в съвремието ни би предизвикал малко смях, но произходът им е свързан със сериозни традиции.
Неапол е известен с пицата, Рим - с пастата "Качо е пепе", а Сицилия - с прекрасните каноли, които вероятно са най-известният десерт в страната. Не е трудно да се забележи, че те са гордо изложени в почти всяко сицилианско кафене или сладкарница. Освен това са увековечени в една от репликите от филма "Кръстникът" - "Оставете пистолета. Вземете каноли".
Но ако някога сте виждали каноло и то ви е заприличало на фалос, има защо.
Легендата разказва, че в сицилианския град Калтанисета по време на арабското владичество (около 1000 г. сл. н.е.) жените от харема създават десерт - пържена кора от тесто, във формата на тръба, направена от брашно, захар и масло, след което напълнена със сладко и кремообразно сирене рикота. Идеята им е била да възвеличаят мъжествеността на техния емир. И въпреки че за тази история няма писмени доказателства, затова и не може да твърдим за нейната достоверност, идеята за еротичните сладкиши датира от векове.
В Древна Гърция, по време на празненствата в чест на богините Персефона и Деметра, хората консумирали сладкиши с мед и сусам във формата на женски гърди, за да отпразнуват плодородието и майчинството. Идеята за еротичния вид на сладката храна се смята, че произхожда още от ритуали в Древен Египет, с които почитали богинята Изида. По-късно те се разпространили в останалата част от Средизмно море и в предримска Сицилия.
Според експерти в областта на културното наследство, половите органи не са смятани за табу в древногръцкия и римския свят, дори напротив - почитани са като символи на изобилието. Формите на сицилианските десерти на сексуална тематика също произлизат от онези времена. Тогава е било важно семействата да имат много деца, тъй като те са използвани за работна ръка, която ще осигури прехраната на семейството.
С приемането на католицизма на острова, древните традиции и тези, свързани с християнската религия, се сливат и размиват. Традиционните десерти обаче биват запазени от монахини, които ги приготвяли за религиозни празници.
Например, Сицилианската касата - кръгла торта с рикота, обикновено украсена с марципан, ядки и захаросани плодове, се смята, че е създадена още по време на арабското владичество, по повод отпразнуването на пролетта. В наши дни тортата се е превърнала в традиционен великденски специалитет. И както канолите, така и редица други италиански десерти с еротични форми, пропътували десетилетия, още присъстват на тяхната трапеза.
Сред тях можем да видим Minne Di Sant'Agata или Minni di Virgini - пълни с рикота полусфери, покрити с бяла глазура и декорирани със захаросана черешка. Този десерт изключително напомня женски гърди, измислен в чест на Света Агата, мъченица, чиито гърди са отрязани, защото отказвала да задоволи плътските желания на проконсула Квинциан, управлявал Сицилия в средата на III в., когато Римската империя достига най-голямото си териториално разширение. Feddi ru Cancillieri пък, две бисквити, следпени с крем и конфитюр от кайсии, наподобяващи задните части на канцлер, са измислени на шега.
От времето на Древна Гърция правенето и консумацията на ядливи символи се свързва с ритуала на жертвоприношението. Така хората са вярвали, че се доближават повече до боговете. И тък като тази идея се пренася в католицизма, на монахините е разершено да практикуват сладкарството въпреки средновековните монашески правила, които забраняват лакомията.
Канолите вече са известни в цяла Италия, но най-добрите и приготвени по автентична рецепта могат да се открият само в няколк сицилиански кафенета като Caffè Sicilia в Ното, Euro Bar в Датилио и някои места в Пиана дели Албанези, според Би Би Си.
Дори да се изцапате, защото десертът е все толкова труден за ядене, рискът си заслужава.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}