Баницата е кулинарна визитна картичка на България в целия свят. Съвсем правилна е обаче народната приказка, че колкото къщи, толкова и различни рецепти за любимата закуска на малки и големи. В някои региони на страната баницата носи нестандартни наименования, които е възможно и никога да не сте чували. Приготвя се с необичайни плънки и по любопитна технология, предавала се във вековете назад от поколение на поколение.
Дулангач
Родените в Русе и околията със сигурност са чували за "дулангач". Местните наричат със звучното наименование баница, приготвена с класическа плънка от яйца и сирене, но с точени корени. В съвремието рецептата е претърпяла известни промени и е станала "по-мързелива", като много домакини си спестяват разточването на домашни кори, ползвайки готови. В автентичния си вариант обаче дулангачът се прави с ръчни кори, а тестото за тях се състои само от брашно, вода и сол. След разточването корите не се редят по класическия начин, не се и навиват на пури. Тайната е да бъдат сгънати на хармоника. По-възрастните кулинари от региона казват, че в оригиналната плънка на дулангача не се слага мазнина, а само на дъното на тавата за печене. Сходен по технология на приготовление вид баница има и в други части на Северна България. В Добруджа се нарича "точенко", а в Лудогорието - "плакета".
Плакеда
В Родопите освен известния клин се приготвя от край време и друга интересна баница, наричана плакеда. Най-нетипичното при нея е самата плънка, която се прави от булгур. Въпреки че повечето хора очакват плакедата да бъде солена на вкус, изненадващото е, че всъщност тя е разновидност на сладките баници и прилича на баклава.
Освен сварен булгур, между корите се поръсва и обилно количество захар, а след изпичането баницата се сиропира, досущ както баклавата. Сервира се винаги охладена, а най-разпространена е рецептата в известното село Брестовица, Пловдивско.
Тепсийник и ръченик
Тепсийник, свивник, ръченик са все имената на един и същ вид баница, който масово хората познават като вита. В различните региони на България по-възрастните хора я наричат с по-архаичните ѝ имена. При нея различното е, че плънката се поръсва върху кората, която се навива на руло. Получените рула се редят спираловидно в кръгла тава или хоризонтално едно до друго в правоъгълна. Съществува и трети вид на редене, който по народно се нарича "на охлюви". В много семейства класическата баница е всъщност вита, но навремето тази технология се е ползвала повече за баниците с кълцано месо и тези с ориз, а не за класическата рецепта с яйца и сирене.
Мантия
Мантията отново е родопски специалитет, доста сходен с клина. При този вид баница интересното е, че кората се разточва с двойно по-голям размер от съда, в който се реди. Чак след като се постави плънката, частта на кората, която се "разлива" извън тавата, се доразтяга и баницата се завива с т.нар. "мантия". Съществуват известни спорове дали тази разновидност, както и клинът, всъщност са наистина баници, тъй като по-скоро наподобяват големи мекици с плънка. В Родопите обаче са сред най-популярните ястия, заедно с пататника, който се прави по същата технология, но с 2 кори и плънка помежду им.
Склепена
Тази интересна баница е характерна за Котленския Балкан. Представлява разновидност на класическата със сирене, но в плънката между отделните кори се прибавя и ориз. Склепена идва от думата "слепена", което означава, че баницата е затворена по краищата си, където има плънка. Това се прави чрез допълнителни парчета тесто, както и чрез загъване и прищипване крайчетата на самите кори, между които е сложена плънката. Сред народа този вид баница е известна и като "баница с лепило".
Абланик
Преданията твърдят, че най-старите баници, приготвяни по нашите земи, са всъщност плодовите баници. Абланикът е сред тях и за плънката му се използват ябълки. В района на Дунавска България в епохата на Средновековието абланикът е бил най-разпространеното печиво. Името му идва от старата дума за ябълка - абла. Новото поколение обаче отдавна не ползва "абланик", а знае вкусния деликатес със западното му наименование щрудел. В типичния си вариант абланикът се правел със зрели, но не много сочни ябълки. Имало и други вариации на плънки, за които са били ползвани круши, дюли, както и комбинация от двете. В някои рецепти се добавяли и типични за България сушени плодове - стафиди, сини сливи и смокини.
Кукурзник
Може би баница с царевица ви се струва прекалено ексцентрична комбинация, но истината е, че има и такава. Тя не е никак популярна, но се е приготвяла в повечето села в земеделските региони в България. Известна е с името кукурузник. Според традиционната рецепта този вид баница е със сладък вкус и в плънката се слага захар. На някои места обаче са я приготвяли и в солени варианти, като са смесвали царевицата с кайма, сирене, кашкавал или ориз.
Рибник
Името на този вид баница е жокер към плънката, в която, разбира се, има риба. Запазени са две автентични стари рецепти , според които рибникът се е правил по два основни начина. Първият е под формата на баница със зеленчуци и ориз, в която има наредени парчета риба между корите. Вторият и по-популярен начин, който се отдалечава от технологията за приготвяне на класическа баница, представлява изпичането на едра риба, в повечето случаи шаран, която се опакова предварително в тесто. Този вид рибник е и обредно ястие, което според българските обичаи, е хубаво да се приготвя всяка година на Никулден.
Чакмак
Баниците с плънка от зелени пролетни благини са изключително популярни в цяла България. Във всяка област обаче са наричани по различни начини. Общото и най-разпространено наименование е зелници, но на много места ги наричат и "чакмак". В зависимост от вида плънка, някои зелници са известни като копряванка (от коприва), лападник (от лапад), лободник (от лобода) и много други. Вероятно най-нетипичната е баницата с маруля, която се прави и до ден днешен в Южна България. Рецептите за приготвяне на зелник са разнообразни, като в повечето случаи в различните фолклорни области имат своите претенции за оригиналност на ястието, най-вече заради особеностите на приготвяне.
Лучник
Родените и живели в Северозапада почти със сигурност поне веднъж са опитвали лучник. Смятан за баница, всъщност той напомня по апетитния си вид по-скоро на питка, напълнена със задушен лук и подправки. В някои рецепти плънката е от кромид, в други пък - от праз. Има варианти, в които се добавят и домати, както и накълцани чушки. Най-характерните подправки за лучника са чубрицата и магданозът. Ако към плънката се прибави и кълцано месо, то лучникът се превръща в месник. При термичната обработка също има различни опции. В класическия си вариант лучникът се пече във фурна, но има и рецепти, в които се пържи в маслена баня.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}