Създаден от изобретателна монахиня през XVII век в Гоа, индийският лепкав, многопластов десерт бебинка се превръща в емблематичен за страната. За приготвянето му са необходими предимно яйца, кокос, захар, гхи и брашно.
До измислянето му се стига благодарение на излишъка от жълтъци. Преведено на съвременен език, това е чудесна проява на загриженост към храната и готвене без остатъци. Сладкото изкушение е наричано още "кралицата на гоанските десерти" и се смята за толкова съществена част от културната идентичност на Гоа, че щатът настоява той да придобие Географско означение.
Историята на карамелизирания сладкиш започва още през XVII в., когато крайбрежният щат е под португалско владение. По това време монахините в манастирите използват белтъци, за да избелят одеждите си, което довело до остатъка на прекомерно количество жълтъци. Тогава сестра Бабиана - монахиня с остър ум и експериментаторски дух - измисля лепкавия сладкиш, използвайки жълтъци и кокосово мляко (също лесно достъпно в тази част на Индия). Видът и съставките на десерта не са характерни за страната, което води кулинарните изследователи до мисълта, че сестра Бебиана е взаимствала идеята си от португалските традиционни слоести сладкиши, които нямат нищо общо с Индия.
Първоначалната версия на десерта бебинка се състои от седем слоя, но тъй като се е наложило да нахрани повече хора, по съвет на свещеницте монахинята ги увеличава на дванадесет.
Хубавото на този сладкиш се крие в неговата простота. Както е ясно, той носи името на своя създател и пътува неуморно през вековете, за да стигне до наши дни. Днес се приготвя за специални поводи и индийците го свързват именно с емоциите от тези семейни преживявания. Печенето на всеки пласт от десерта отнема 20-25 мин., за да може добре да се запечатат вкусовете в него. Ако се правят само седем пласта, изпичането им отнема повече от три часа, ето защо не е възможно да се приготвя ежедневно.
В днешна Гоа се предлагат вакуумирани версии на бебинка, продавани в супермаркетите, но както всеки би предположил, те са лишени от фините вкусови качества на домашно приготвения сладкиш, а и консистенцията му е по-скоро гумена, отколкото мека и деликатна.
Традиционно бебинка се прави в специални глинени съдове, чиято топлина се разпределя отгоре надолу. Кокосовите люспи, които са устойчиви на висока температура, се поставят върху капаците на съдовете, като тяхната цел е да придадат характерния опушен вкус на десерта.
Някои индийци използват повода за приготвянето на бебинка като начин да изкарат един почивен ден със семейството си, правейки нещо заедно. Това са и моментите, благодарение на които - през смях и закачки - неусетно се сближават по между си. И подобно общуване не е характерно само за Индия. Има го при всички нации, а обикновено храната е тази, която умее да сближава и най-големите врагове.
И все пак бебинка ще продължава да пътува през вековете, защото нейната цел е такава - да събира индийския народ. Ценно наследство, дълбоко свързано с духа на Гоа.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}