Някои личности оставят толкова важна диря в световната история, че на тях се кръщават планински върхове, градове, че дори и държави. Малцина са обаче онези, чиито имена са дадени на ястия, напитки и десерти. Някои от тях трудно бихме възприели, че са били носени от хора, но е факт, че мелба, начос и карпачо са наименования на храни, зад които стоят реални личности.
Бьоф Строганов
Говеждо Строганов е истинска кулинарна класика с месо, сметана, гъби и ориз. Изтънченото блюдо носи името на руския благородник граф Александър Григориевич Строганов, живял между 1795 - 1891 г. и останал в историята като последния представител на рода Строганови. Той е известен с това, че е подарил огромна библиотека на Томския университет, събирана в продължение на повече от 200 години от бароните и графовете в рода му, както и с това, че по негов проект е създаден Одеският университет. Приживе се славел с афинитета си към кулинарията и бил собственик на "отворен стол" в Одеса - място, където всеки добре облечен и образован човек можел да отиде на обяд. Една от версиите за възникването на ястието, което вече стотици години носи името на граф Строганов, е, че на финала на организиран от него бал дошъл без предупреждение царски посланик. В кухнята настанала паника, защото запасите били изчерпани. Готвачът събрал всички телешки изрезки, запържил ги и ги залял със сметана. Блюдото обаче впечатлило силно видния гост. Когато попитал графа какво е името на този кулинарен шедьовър, той, без да мисли, изстрелял своето собствено. За голяма жалост на готвача.
Мелба
Едва ли има по-любим десерт за всяко дете от мелбата. Произходът на сладоледената бомба с плодове обаче е повече от интересен и идва от аристократична Англия. През 1892 г. австралийската оперна прима Нели Мелба гостувала в Лондон и оставила в ступор публиката, изпълнявайки на престижната сцена на "Ковънт Гардън" операта на Вагнер "Лоенгрин". За да отпразнуват нейния триумф, херцогът на Орлиан решил да даде прием, а за да погали егото й прочутият френския готвач Огюст Ескофие създал специален десерт, посветен на нея. След като примадоната останала възхитена от нежния вкус на ванилов сладолед, гарниран с праскови и малини, кулинарят решил да кръсти творението си на нея. Той обаче не знаел, че истинското й име било Хелън Мичъл, а сценичният й псевдоним бил Нели Мелба и идвал от името на родния й град в Австралия - Мелбърн.
Салата "Цезар"
Мнозина си мислят, че една от най-известните салати всъщност е кръстена на великия римски император Гай Юлий Цезар. Истината обаче е съвсем различна. През 1920 г. Цезар Кардини, собственик на италиански ресторант в Тихуана, Мексико, създава по абсолютна случайност салата от крехка маруля, пармезан, рохки яйца, лимонов сок и овкусени с чесън крутони, поръсена с чеснов оцет и сос Уорчестър. По това време в САЩ започва Сухият режим и Тихуана става особено популярно място, където се стичат хиляди американци, за да разпускат. Така лека-полека салата на Цезар Кардини добива небивала популярност и бива наречена на негово име за всички времена.
Сахер
Шоколадовата торта "Сахер" е легендарен десерт, емблема на аристократична Виена. Историята й започва през далечната 1832 г., когато принц Метерних възложил на придворния си готвач отговорната задача да създаде наистина специален десерт, който да бъде поднасян на важни гости. Тъй като главният готвач се разболял, задачата се паднала на 16-годишния Франц Сахер, по това време втора година чирак в кухнята на двореца. Той завършил обучението си и по-късно отворил луксозен магазин за деликатеси и винарна във Виена. Първородният син на Франц усъвършенствал рецептата на баща си до тази, която днес познаваме, а тя добила световна слава. През 1876 г. Едуард Сахер отворил хотел във Виена и оттогава до сега тази торта се сервира не само там, в цяла Австрия, но и на много места по целия свят.
Бешамел
Плътният и изискан сос, завладял кухните на редица народи, всъщност е поредното френско творение. Смята се, че е бил сътворен по времето на Краля Слънце Луи XIV, който искал да поласкае по елегантен начин своя верен иконом и съименник - Луи Бешамел, маркиз на Ноантел. Маркиз Бешамел всъщност бил по образование и професия талантлив и кадърен финансист, а освен това изпълнявал и роля на посланик. Кулинарията не му била нито хоби, нито страст, но веднъж, докато се чудел с какво да подправи порция сушена риба треска, която да поднесе на краля, без да иска сътворил легендарния сос. Той толкова се харесал на Луи XIV, че решил да го кръсти на своя верен помощник във важните дела.
Яйца "Бенедикт"
Изтънчената закуска, без която брънчът в която и да било точка на света е вече немислим, носи името на американския борсов посредник Лимуел Бенедикт. В едно утро през 1894 година той се появил в ресторанта на легендарния хотел "Уолдорф" с тежък махмурлук. Поръчал закуска, като поискал печен хляб, пържен бекон, поширани яйца и сос "Холандез". Управителят на ресторанта проявил интерес към поръчката му и решил експериментално да я включи в менюто, като я кръстил на името на първия, който я поръчал, а именно Бенедикт. Готвачът започнал да приготвя закуската с английски мъфини, шунка и трюфели и така до днес, когато ястието е тотален хит в целия свят.
Пица "Маргарита"
Благороднически произход има и може би най-известната италианска пица. В края на 18-ти век кралицата на Италия - Маргарита Савойска, заедно със съпруга й - крал Умберто, били на пътуване в района Неапол. Именно там, в Меката на пиците, готвачът Рафаеле Еспозито им приготвил три специални вида в неговия малък ресторант. Кралското семейство най-силно харесали пицата с моцарела, домати и босилек, която била оформена в цветовете на италианския флаг. Готвачът останал трогнат от комплиментите и решил да кръсти пицата на кралица Маргарита.
Начос
Хрупкавият мексикански снакс е сравнително ново творение. През 1943 г. Игнасио Аная, известен с прякора си Начо, работел в клуб в Мексико, точно до границата с Тексас. Заведението било посещавано предимно от военни, но и от техните съпруги, които минавали в края на деня да похапнат. Начо едва смогвал да нахрани едрите и ящни мъже, а до дамите въобще не стигал. Поднасял им остатъците от деня. Веднъж решил набързо да изреже под формата на триъгълници останал царевичен хляб, да го запържи и да го поръси със сирене и чили. Снаксът бързо набрал популярност, а клиентите му дали името "Начо".
Руло "Стефани"
Любимото на мнозина домакини руло "Стефани" е известно с това си име единствено в България и Унгария, но се приготвя по цял свят с някои разлики в плънката. Коя обаче е Стефани, на която е кръстено? Според унгарците това е принцеса Стефания Белгийска, вдовица на австрийския престолонаследник Рудолф и съпруга на австро-унгарския дипломат граф Елемен Едмънт Лоняй. Животът на принцеса Стефания бил тъжен, но унгарският народ я обичал. Тя също обожавала традициите и кухнята им. Затова прочутото ястие било кръстено на нея.
Карпачо
Най-изисканото италианско мезе, представляващо изключително фино нарязано месо, е било измислено от собственик на италиански бар на име Джузепе Циприани. Той не постъпил самовлюбено и нарцистично и не дал своето собствено име на кулинарния си шедьовър, вероятно защото не е знаел каква слава ще го сполети. Ястието кръстил на италианския художник Виторе Карпачо, чийто характерен стил бил да използва подобен нюанс на червеното, като на месото в ястието, в своите картини, от които Джузепе черпел вдъхновение, за да аранжира чиниите си. Интересното е, че сосът, който се поднася с карпачото, е наречен на друг велик художник - Василий Кандински. Всъщност той се разпръсква върху месото по такъв начин, че да наподобява абстрактна картина.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}