Преди много години се бяхме запътили с банда верни другари към една хижа. Първо с кола, после паркинг и след това около двучасов преход в Стара планина до заветната цел.
Докато се возехме в колата на наш приятел, намерихме сборен диск с компилация от песни, издаден от списанието Metal Hammer. Само дето шофьорът беше отдавна попилял някъде картонената кутийка с описа на изданието и изобщо не знаехме коя песен на коя банда е.
По едно време от диска зазвуча група, която много ни хареса, но никой нямаше идея коя е. Звучеше хем мрачно и тежко като шведските пионери на дуум метъл жанра от Candlemass, обаче пък темпото беше бързо и енергично като при спийд метъл групи от лоното на Stratovarius и Helloween.
- Брат, кои са тия? - попитах аз.
- Ник'ва идея, брат...
- Много са странни - продължих си мисълта, - свирят няк'ъв спийд-дуум!
Всички избухнаха в смях, понеже двата термина са си чиста проба оксиморон. Ето и защо:
Двата жанра в рок музиката, спийд метъл и дуум метъл, са почти противоположни по характеристики.
Спийд метълът (speed metal) е характерен с изключителна бързина и енергичност, както внушава и названието му. Често е по-позитивен като текстове и мелодии.
Дуум метълът (колко жалко, че в азбуката си нямаме буква "у-кратко", за да произнесем правилно думи като английското doom) е мрачна, тежка и най-важното - предимно среднотемпова къмто бавна музика. Самата дума 'doom' внушава обреченост, безнадеждност, кофти съдба... Абе, схващате идеята.
Но да се фокусираме върху днешната тема - "Спийд-дуум" сосът.
Кръстих го така, защото е много тежък на вкус (също като звученето на дуум метъла), а в същото време се прави изключително бързо (както се свири и спийд метъл).
Той е подходящ за овкусяване на паста, салати и хамбургери. Става и за миропомазване на неовкусени и умерено изпечени на барбекюто телешки стекове. Понеже е леко солен, се слага по по-малко. Има наситен вкус на грах и нотка телешко. Маслото и узото му придават мекота и щипка екзотика. Лукът си е лук, а чесънът - чесън. Спийдът си е спийд, дуумът - дуум.
Ето и как да си го приготвим:
- В нагорещен, ама много нагорещен тиган в малко зехтин запържваме лук и няколко скилидки чесън - и двете неща, нарязани на дребно (лукът на малко по-едро).
- Добавяме грах от консерва, който предварително сме отцедили от сока и измили под течаща студена вода. Запържваме за около 5 минути.
- Добавяме бучка масло и когато тя се поразтопи, разбъркваме и изливаме около 25 мл узо, разтворено в гореща вода кубче телешки бульон и поръсваме с червен пипер. Разбъркваме отново и намаляме огъня. Оставяме сместа да покъкри, докато алкохолът от узото се изпари.
- Изсипваме цялата смес в дълбока купа и разбиваме с пасатор. Оставяме да изстине за няколко минути и прибираме в хладилника.
- Пускаме си спийд или дуум метъл, а защо не и невъзможната комбинация от двете (защото и 15 години по-късно още не знам коя беше онази група...), вадим соса от хладилника и го ползваме за каквото там сме си решили.
Необходимите продукти:
- консерва грах, 250 г
- сол
- черен пипер
- зехтин
- краве масло
- узо
- червен пипер
- телешки бульон, 1 кафяна чашка
- половин глава кромид лук
- 2 скилидки чесън, наситнени
Да ви е сладко!
И накрая, един скромен апел към учените от БАН: Скъпи учени, то се е видяло, че от чуждици в тоя живот няма да се отървем, ами дайте наистина да сътворим буквата "у-кратко", че да ни е по-"спийд" английският. Иначе се "дуумваме" вечно да го говорим неправилно, no?"