Щипка девесил прави рибената чорба в Бургаско неповторима
Рибената чорба е едно от най-типичните от години назад ястия за региона на Бургас, а приготвянето ѝ изисква търпение и голям майсторлък. Рибена чорба тук винаги се е приготвяла, живеем на море, има риба. Носителите на традицията са рибарите, те знаят и една от най-добре пазените тайни по Черноморието ни - рецептата за най-вкусна рибена чорба. Това каза за БТА Пламена Кирова, уредник на отдел "Етнография" към Регионалния исторически музей в Бургас.
Има интересна ритуалност, която е свързана със стара легенда. Тя гласи, че веднъж Свети Никола излязъл с приятели с една гемия в морето. Неочаквано ги връхлетяла буря и гемията се продънила, започнала да се пълни с вода и да потъва. Спътниците на светеца му се подиграли, че не може да направи чудо и да ги спаси. Тогава той уловил с ръце шаран и с него запушил дупката на пробитото дъно. Така възникнала традицията за приготвянето на рибена чорба.
Тя обаче се приготвя не само на Никулден, а и без поводи, а нещото, което я прави неповторима, е девесилът, казват рибари от рибарското селище "Ченгене скеле" край Бургас. Според тях в бургаския край думата супа най-често се свързва с вкусна рибена чорба. Приготвя се от няколко вида риба - сафрид, чернокоп, барбун, попчета, шаран, лефер, както и кромид лук и други зарзавати. Сервира се гореща, хубаво върви с ракийка, твърдят рибари. В бургаския край ястието е известно и като рибен курбан.
От община Бургас добавиха за БТА, че тази година са раздали безплатно на жителите и гостите на града книжка с най-вкусните и автентични бургаски рецепти за рибена чорба. Освен тях, има и рецепти за пълнен шаран в тесто, риба в бекон, пастет от паламуд и други.
Рецептурникът не може да бъде намерен по магазините, раздава се безплатно и е безценен подарък за всяка кухня, казаха от общината.
Милинките са кулинарната емблема на Сливен
Сливенските милинки са кулинарна емблема на града, сочи анкета във Фейсбук страницата на БТА в Сливен. Най-много участници са посочили именно тестеното изкушение, поръсено обилно с пудра захар, което се консумира топло и за предпочитане от фурната "Двата аслана" в града. Много от хората си спомнят с носталгия за някогашните автентични милинки и смятат, че днес вече не се правят такива.
Милинките са сред четирите най-емблематични за района храни и напитки, съобщи за БТА Мария Павлова, експерт по връзки с обществеността към Регионалния исторически музей (РИМ) "Д-р Симеон Табаков" в Сливен. От музея са подготвили информация за местната кухня по повод участие в изложба, в която има и рецептата за предпочитаната сливенска закуска - "приготвят се от брашно, мая, вода, масло, захар, сол, замесва се меко тесто, от което се оформят малки топчета. След като втасат, се заливат със специална заливка от брашно, масло и щипка сол. Пекат се до зачервяване и се консумират горещи, поръсени с много пудра захар".
Друга кулинарна емблема е Сливенският тюрлюгювеч (ястие, приготвено от различни зеленчуци). За разлика от традиционното за балканската кухня ястие, в него не се слагат сурови продукти. Месото и зеленчуците, които са в съотношение 1 кг към 3 кг, се запържват предварително и поотделно, изсипват се последователно в дълбок глинен съд, разбъркват се, добавят се подправки, а най-отгоре се нареждат доматени кръгчета, гласи рецептата, която предоставя РИМ.
В презентацията на музея са включени още сливенските праскови, дали на района името "Долината на прасковите", от които се правят компоти, сладка и дори ракия. Емблема на града е ракията "Сливенска перла", наричана "Перлата на сливенските гроздови ракии, дамското колие на ракиите от Сливен".
Сред изброените от участниците в анкетата автентични местни ястия са още Рулца по сливенски, Боб по хайдушки, Тархана (смлени зеленчуци и подправки с брашно и мая), подправката Самардала, характерна за Новозагорския край.
В Старозагорско пълнят чушките със зеленчуци, варят сладко от хинап
Едно от най-типичните и различни ястия, което старозагорските домакини готвят, е пълнени чушки със зеленчуци. "Различното при приготвянето на оригиналната рецепта е, че чушките не се пълнят с ориз и гъби или кайма, а със зарзават- моркови, целина, магданоз и малко кромид лук", разказа за БТА доц. д-р Евгения Иванова, завеждащ отдел "Етнография" в Регионален исторически музей Стара Загора.
Тя посочи, че за региона е много характерно и сладкото от хинап. "Рецептата за неговото приготвяне е много лесна, но като всяко нещо си има тънкост", обясни още Иванова. Необходимите продукти са 1 килограм, изчистени от костилките плодове; 500 грама захар и 250 милилитра вода. Първоначално плодовете се сваряват леко във водата и след това се прибавя захарта. "Като всяко сладко, то трябва да се бърка, но много важно при приготвянето на сладко от хинап е да се бърка бавно и в една посока, за да може да се запази целостта на плода", разказа още завеждащият отдел "Етнография" в РИМ Стара Загора. От думите ѝ стана ясно, че през 30-те и 40-те години това е била традиционната почерпка за гости в града. Хинапът е един малко познат, но полезен плод, който има свойството да понижава артериалното налягане, да регулира холестерола.
Халва и "ледено" са емблемите на Ямбол
Ямболските милинки, халва и "ледено" отличават града на кулинарната карта на страната през миналия век, разказа за БТА етнографът и дългогодишен служител на Регионалния исторически музей Динка Ангелова.
По думите ѝ трудно може да се открои кулинарна емблема на Ямбол, тъй като в равнинната част на страната храненето е било сходно. Все пак, градът е бил известен със своите милинки. В началото на миналия век в Ямбол е имало над 50 фурни, които са произвеждали дъхав топъл хляб, различни закуски, но най-известни са милинките, каза Ангелова.
Градът е популярен и с един сладък занаят, чиито корени са още по-назад във времето - производството на халва. Над десет вида халва се е произвеждала в Ямбол. Халваджийството навлязло в града още с идването на османските завоеватели по нашите земи. Запазило се е обаче и до днес - в Ямбол има много фирми, които произвеждат и изнасят в други градове и в чужбина, допълни етнографът.
"Отначало се е правела само от турци, но впоследствие занаята преминава в ръцете на местното население. В края на 19-и век ямболската халва дори е отличена на Първото пловдивско изложение със сребърен медал. Приготвянето на халвата през 20-и век преминава от ръцете на майсторите-сладкари към заводите, след одържавяването", разказа още тя.
Картината допълват сладките сиропи, разредени с газирана вода, наричани в Ямбол "ледено". Павилионите за тези разхлаждащи напитки съществуват в града почти до края на миналия век. "Сред най-популярните сиропи бяха "биричка", "мешано", "мента" и много други, на които вече сме забравили наименованията. Това действително отличаваше нашият град от останалите", каза още Ангелова.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}