Беконът предлага много възможности в кухнята, но не всички знаят, че в света има няколко вида от този любим на мнозина месен продукт. Те се различават по това от коя част на прасето се взима месото, което като практика с течение на времето е обособило няколко стила в производството му. Всеки от тях си има характерни отличия и от там се определя и най-правилната им употреба в кухнята.
Класически бекон в американски стил: Изрязва се от корема на прасето, има мазни части и се продава на тънки резени. Има опушен привкус и е доста солен. Идеален е за приготвянето на закуска, сандвичи, омлети, пица, паста, както и като финален щрих в салати или крем супи, защото им придава повече хрупкавост.
Канадски бекон: Изрязва се от гърба на животното, съдържа повече месо и по-малко мазнина. Подходящ е за яйца "Бенедикт", сандвичи, картофени и зеленчукови запеканки, както и в гозби, където вкусът му не трябва да доминира.
Панчета: Тя представлява сурово и осолено месо, добито от коремната част на прасето. Често се овкусява с подправки, но не се опушва. Може да бъде нарязана на кубчета или пък на тънки резени. Използва се в като класическа съставка в паста карбонара, за ризото, зеленчукови ястия и сосове. Панчетата прави тези ястия по-ароматни.
Бекон в английски стил: Той се изрязва от гърба на тънки и дълги резени, които обаче обхващат и част от коремната мазнина. Често се използва в класическата английска закуска, с яйца, наденици, боб в доматен сос, и препечени филийки с масло. Отличен е за запържване в тиган, като обикновено няма нужда да се използва олио или краве масло, тъй като самият бекон от деля доста собствена мазнина, в която после могат да се опържат яйца или зеленчуци.