Независимо дали традиционно се яде на маса, покрита с бяла покривка, на пода или на табуретка сред преминаващите по тротоара хора, местната храна е една от истинските радости, които можем да изпитаме, докато пътуваме. Именно този вид спомени, включващи цялостно преживяване с всички сетива, остават дълго, след като се приберем у дома.
Но кое е това, което прави вкуса на някои ястия толкова по-вълнуващ, когато се консумират там, откъдето са произлезли? Дали геврекът в Ню Йорк е по-вкусен заради водата, с която е направен, или желанието на човек да се почувства "истински" нюйоркчанин, дори за няколко минути на закуска, е определящото? Как да сме сигурни, че не носталгията, новото усещане или желанието ни да се похвалим в социалните медии качват изживяванията с храната на друго ниво?
Глобализацията и високоскоростният транспорт ни позволяват да се наслаждаваме на традиционната кухня на почти всяка нация, при това на мястото, откъдето е произлязла. Но както психиатърът и експерт по хранене д-р Ума Найду, възпитаник на Харвард и автор на книгата This Is Your Brain on Food, предимството, което днес ни позволява да ядем храна от цял свят в родните си градове, ни лишава от невероятната възможност да преживеем тези ястия, когато ги опитваме на местата, където принадлежат.
"Ако ядем местна храна в страната ѝ, голямото текучество не позволява тя да остане и ни бъде сервирана на следващия ден", казва Найду за CNN. С други думи, ще се наслаждаваме на винаги пресни ястия.
Но да се върнем на въпроса - какво прави трудоемки ястия като суши и пиле "Тандури" с толкова невероятен вкус, когато ги опитваме по време на пътуване до Япония и Индия?
Според Найду уменията на хората, които готвят храната, мястото, където се намират, и оборудването, което ползват в цялостния процес, играят роля в създаването на автентичните вкусове. Живели в определена общност, те сякаш попиват особеностите, след което лесно могат да ги възпроизведат и внедрят в храната. Ето защо е по-трудно това изживяване да бъде повторено, ако се изнесе от естествената му среда, независимо дали става въпрос за първокласно суши или не толкова разпространена улична храна, усъвършенствана от нейния готвач, който не се занимава с нищо друго.
Следващ фактор за появата на този феномен се крие в думата "почивка" или "ваканция". Ние сме склонни да бъдем по-спокойни, отворени и с авантюристичен дух, когато пътуваме за удоволствие. Същото правим и с храната, която ядем - изпитваме по-голямо удоволствие от нея, за разлика от тази, изконсумирана набързо за обяд в офиса.
Доказано е, че подобно на миризмата вкусът също запечатва в съзнанието ни силни спомени. Неврологията ни показва как спомените за определена храна се формират не само от вкуса, но и от контекста, в който се намираме - с кого се храним, къде, защо и как се чувстваме в момента.
Вкусът може също да е субективен. Сочното и прясно манго, изядено на тропически плаж, за един човек, може да събуди истинско усещане за щастие, докато за друг това вероятно ще е нищо повече от едно лепкаво преживяване.
Някои емблематични храни са известни с това, че не могат да бъдат възпроизведени извън мястото, от което произхождат. Нека видим някои от тях.
Френските багети и кроасани
И двете тестени изкушения днес могат да бъдат открити в почти всяка точка на света, но ако сте ходили в Париж, спомнете си дали вкусът им там не беше съвсем различен от този, който ще срещнете в местната пекарна.
Тайната тук може би се крие и в предизвикателството Grand Prix de la Baguette - състезание, в което участват най-добрите пекари на френската столица, за да се преборят за приза "Най-добра багета". Опитът на тези професионалисти прави почти невъзможно друг да повтори текстурата, вкуса и мириса на прясно изпеченото тестено изкушение, символ на Франция.
Занаятчийската техника дори печели вниманието на ЮНЕСКО през 2022 г., под чиято закрила се намира днес.
По същия начин - за да създадат най-добрите френски кроасани, пекарите могат да направят повече от 600 слоя тесто, които да бъдат многократно сгъвани и разточвани. Фонът на р. Сена и Айфеловата кула със сигурност не вредят на този процес.
Суши и сашими в Япония
Тук можем да посочим още един пример, където висококвалифицирани суши майстори преминават години обучение, за да стигнат определено ниво.
В Япония сушито обикновено се яде в суши бар, където е обичайно клиентът да разговаря с главния готвач, който може да препоръча пресни продукти според сезона. Също така краткият период на транспортирането на рибата и морските дарове до заведенията е съкратен драстично, а това гарантира винаги свежи компоненти в сушито. Ето още една причина защо в Япония то би следвало да е и по-вкусно.
Хамон иберико
Известна като най-добрата и най-скъпата шунка в света, е мека и сладка на вкус и обикновено се продава нарязана на много тънки слайсове.
Въпреки че може да го откриете в някои от по-добрите ресторанти и специализирани магазини, да похапвате този хамон в Испания не бива да се сравнява с никое друго преживяване. Заради начина, по който се отглеждат прасетата, хранени само с жълъди, и процеса по сушене на месото, правят шунката изключително атрактивна дори за местното население.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}