Пастата има своите милиони почитатели по света. Оризът също. На някакво ниво и двата вида фенове се обединяват, озовавайки се пред трудната задача да направят избор между двата открояващи се представители на въглехидратните храни.
И оризът, и пастата имат множество предимства, като започнем от ниската им цена и стигнем до разнообразието от рецепти, в които заемат главната роля.
У нас оризът е на особена почит, тъй като е неизменна част от националната ни кухня. С него приготвяме редица ястия, сред които пълнени чушки, сарми, ориз с месо, различни печива и дори десерти. Често забравяме обаче, че разновидностите му са многобройни и зрънцата с различна големина и форма придават на яденето точната консистенция и вкус. Ето защо е добре да се съобразяваме с вида на ориза, ако е посочен такъв в рецептата.
От своя страна пастата, или позната тук повече под наименованието "макарони", е изключително предпочитана храна в България през последните години. Простичките макарони със захар и сирене, които всеки познава най-вече от детските си години, вече направиха място и за по-класическите италиански рецепти, като спагети карбонара или болонезе. Освен това, думата "песто" вече не някаква екзотика, а чудесна ароматна добавка, която, сложена върху паста, може да изкачи вкусовете на съвсем друго ниво.
Ако погледнем хранителните стойности на пастата, приготвена от твърда пшеница, ще видим, че тя е особено богата на въглехидрати - 65.8 г на 100 г продукт, които идват главно от високото съдържание на нишесте. Гликемичният ѝ индекс пък е в нормалните граници, но варира в зависимост от вида на пастата и начина, по който е приготвена. Хубавото днес е, че видовете ѝ са изключително много и разнообразни. В магазините лесно може да се намери такава без яйца или направени от пълнозърнесто брашно, затова дори да сте на определен хранителен режим, пак е възможно да се наслаждавате на вкусна паста.
В сравнение с нея, оризът е по-богат на въглехидрати - 78.6 г на 100 г продукт, следователно и калориите, които ще приемете, ще бъдат повече. Голямото му предимство обаче е фактът, че не съдържа глутен, затова може да се консумира спокойно от онези, имащи непоносимост към него. Гликемичният индекс на ориза също варира, в зависимост от вида му.
Ястията, които се приготвят с ориз, са неизброими. Това е и най-хубавата му част, тъй като разнообразието в храненето е гарантирано. Експериментирайте дори с по-екзотични сортове, като див ориз, императорски или червен. Те имат чудесни хранителни стойности и с лекота ще превърнат и най-обикновеното ястие в истински шедьовър.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}