В покрайнините на североизточния френски град Реймс, криволичещи пътища се събират край великолепен замък. Но макар и впечатляващ, същинската му история се развива на почти 20 метра под земята.
В този подземен свят са издълбани повече от 200 км изби с милиони бутилки шампанско без етикети, наредени на бели стени с надписи от туристите "Аз бях тук". Някои от тези бутилки са обърнати с гърлото надолу, други са подредени в малки ниши, "охранявани" с порти от ковано желязо. Тук е написана историята на световния пазар на шампанско. А в тези тунели и изби са властвали вдовици.
Някои от най-големите иновации в производството на шампанското се дължат на изобретателността на няколко жени. През 19 век Наполеоновият кодекс ограничава жените да притежават предприятия във Франция без разрешението на съпруга или бащата.
Вдовиците обаче са били освободени от това правило, което е създало вратичка за Барб-Никол Клико-Понсарден, Луиз Помери и Лили Болинже - наред с други - да превърнат лозята в империи и в крайна сметка да трансформират индустрията на шампанското, променяйки трайно начина на производство и продажба.
През 1798 г. Барб-Никол Понсарден се омъжва за Франсоа Клико, който ръководи малкия текстилен и винарски бизнес на семейството си, първоначално наречен Clicquot-Muiron et Fils в Реймс. Той се превръща във финансова катастрофа. Когато Клико умира през 1805 г., оставяйки Никол вдовица на 27-годишна възраст, тя прави нетрадиционния избор да поеме компанията.
"Това е много необичайно решение за жена от нейната класа", казва Тилар Мазео, историк на културата и автор на книгата "Вдовицата Клико" пред BBC.. "За нея би било изключително необичайно да има бизнес, защото не е имало нужда... Тя е можела да прекара живота си просто като светска дама."
Отчаяно нуждаеща се от пари за бизнеса, тя иска от свекъра си днешната равностойност на около 835 000 евро.
"Удивително е, че той се съгласява", обяснява Мазео, "което според мен винаги трябва да говори нещо много важно за това коя е тя и на какво е била способна като жена без бизнес опит."
От самото начало Барб-Никол използва положението си на вдовица като маркетингов инструмент, което дава положителни резултати. Къщата за шампанско става Veuve Clicquot-Ponsardin - френската дума veuve означава "вдовица". Veuve внушава определен вид респект към напитката... някои от тези напитки се свързват с разврата и дивите партита в старите кралски дворове", обяснява Коллин М. Гай, автор на книгата "Когато шампанското стана френско", председател на отдела по изкуства и хуманитарни науки в университета Duke Kunshan в Джансу, Китай.
Маркирането на "veuve" върху бутилката има голямо значение и скоро други производители на шампанско - като Veuve Binet и Veuve Loche - последват примера им.
Въпреки че Барб-Никол завършва четиригодишен стаж при местен винопроизводител, за да научи по-добре как да развие бизнеса, в началото на 19 век той отново е на ръба на фалита. Тя осигурява още 835 000 евро от свекъра си, за да го спаси. Това обаче нямало да е лесно да се направи по време на Наполеоновите войни в Европа, тъй като затварянето на границите затруднявало придвижването на продуктите.
През 1814 г. Барб-Никол вече знае, че възможностите ѝ се изчерпват. Изправена пред фалит, тя се насочва към нов пазар - Русия. Докато руската граница все още е затворена към края на Наполеоновите войни, тя решава да премине през блокадата.
Цялата статия можете да прочетете в Trip.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}